Мич застана зад Кайе. Дъщеря им не ги забеляза. Бъбреше си нещо засмяно с близначките и малкото момче.
— Аз ще я извикам — каза Мич.
— Почакай — спря го Кайе. Стела изглеждаше толкова лъчезарна. Кайе бе готова да й дари още няколко минути.
Но после Стела вдигна поглед, изправи се и пусна картите на земята. Завъртя се и подуши въздуха.
Мич забеляза едно друго момче да влиза в двора от предната врата. Беше почти на възрастта на Стела. Кайе също го забеляза и веднага разбра какво е. И двамата чуха някаква жена да вика на испански и Кайе вече знаеше какво означава това.
— Трябва да тръгваме — каза Мич.
— Не — помоли го Кайе. — Само още мъничко!
Стела и момчето се приближиха един към друг. Останалите деца млъкнаха. Стела направи кръг около момчето. В началото лицето й беше безизразно. Гърдичките на момчето се повдигаха учестено, сякаш беше тичало. То изтри лице с опакото на ръкава си. След това се наведе и подуши Стела зад ухото. Стела го помириса зад неговото и после двамата се уловиха за ръце.
— Аз съм Стела Нова — представи се тя. — Ти кой си?
Момчето само се усмихваше, но по лицето му пробягаха странни тикове. Стела осъзна, че нейното отвръща по същия начин. Кожата й се зачерви и тя се засмя високо от завладялото я удоволствие. Момчето миришеше на толкова много интересни неща — на семейството си, на дома си, на храната, която му готвеше майка му, на домашните котки. Докато следеше странната игра на мускулите под кожата на лицето му, Стела почти разбираше какво й казва. То бе толкова богато, това момче. Луничките и на двамата меняха цветовете си в несекващ, трескав ритъм. Зениците на момчето се свиваха и разширяваха почти със същата бързина, кожата му — когато я разтъркваше с пръсти — сякаш трепереше в отговор.
Момчето заговори — на развален английски и същевременно на испански. Движеше устните си по начин, който Стела познаваше добре — оформяше звуците от двете страни на разделения с ръбец език. Стела знаеше доста думи на испански и се опита да му отговори. Момчето подскочи от вълнение — то я разбираше! Стела винаги изпитваше досада да разговаря с хората, но този път бе съвсем различно — едва сега започна да осъзнава какви други, скрити възможности може да има общуването.
И тогава погледна настрани и забеляза Мич и Кайе.
В същия миг Кайе видя една жена на прозореца на съседната къща. Жената ги гледаше и говореше по телефона. Изглеждаше изплашена.
— Да си вървим — предложи Мич и този път тя се съгласи.
— Къде ще ходим сега? — попита ги Стела от задната седалка на шевролета. Мич караше на юг.
— Може би в Мексико — предложи Кайе.
— Искам да видя и други деца като онова момче — каза Стела почти ядосано.
Кайе затвори очи. В спомените й се мярна изплашената майка на момчето — беше го дръпнала да се прибира и бе изгледала ядосано Мич, Кайе и Стела. По държането й личеше, че едновременно обича и мрази детето си. Никаква надежда да ги съберат отново. И другата жена, на прозореца — изплашена, вдигнала телефона да позвъни на властите.
— Ще ги видиш — успокои я замечтано Кайе. — Двамата бяхте толкова хубави…
— Зная — каза Стела. — Той е същият като мен.
Кайе се обърна и погледна дъщеря си. Очите й бяха сухи; очевидно мислеше само за срещата с момчето.
— Защо трябваше да си тръгваме? — попита Стела.
— Ужасно е да я държим далеч от другите — каза Кайе на Мич.
— И какво да направим, да я откараме в Айова? Обичам я, искам аз да съм й баща и тя да си има семейство. Нормално семейство.
— Зная — отвърна с приглушен глас Кайе. — Зная.
— Кайе, има ли много като онова момче? — попита Стела.
— Около стотина хиляди — отвърна Кайе. — Нали вече ти казвахме.
— Искам да разговарям с всичките — заяви Стела.
— И нищо чудно да може — подметна Кайе на Мич.
— Момчето ми разказа за котката си — продължи Стела. — Имала две котенца. И децата много ме харесаха. Мамо, те наистина ме харесаха.
— Зная — кимна Кайе. — Ти си много красива. — Кайе го каза с нескрита гордост.
— Мич, хайде да идем в Айова — предложи Стела.