— Не и днес, зайче — отвърна Мич.
Магистралата се простираше право на юг, към пустинята.
— Не чувам сирени — отбеляза безизразно Мич.
— Успяхме, нали, Мич? — попита Стела.
Послеслов
При написването на този роман положих сериозни усилия научната обосновка да е максимално близо до действителността. Революцията в биологичната наука е далеч от своя край и никак не е изключено някои от предположенията, които правя, да се окажат напълно погрешни.
Докато събирах материали и разговарях с учени от различни страни, постепенно стигнах до заключението, че еволюционната биология е на прага на сериозни сътресения — не през следващите десетилетия, а по-скоро през следващите няколко години.
Още докато редактирах текста, в някои научни списания се появиха публикации в подкрепа на някои мои предположения. Така например, оказа се, че дрозофилите могат да се адаптират — в рамките само на няколко поколения — към сериозни промени в климата. Изводите от тези факти все още подлежат на разностранно тълкуване. Най-пресният от тях, в декемврийско-януарския брой от 1998–99 г. на „Ню Сайънтист“, сочи приноса, който могат да окажат човешките ендогенни вируси в развитието на HIV, вируса на СПИН. Според Ерик Таулър от Международната корпорация за научни приложения „вече разполагаме с доказателства, че ензимите на човешкия ендогенен ретровирус-K подпомагат HIV да избегне действието на някои доста мощни лекарствени препарати“. Този механизъм доста наподобява вирусния инструментариум, от който така се плаши Марк Огюстин в моята книга.
Това е загадка, която тепърва предстои да разрешим и която недвусмислено подсказва, че наистина сме на прага на разкриването на нови тайни от живота.