10.
Лонг Айланд, Ню Йорк
Кайе чу стъпки по стълбата, седна в леглото и отметна косата си тъкмо навреме, за да види Сол. Той я доближи на пръсти, стиснал под мишница малък пакет, увит с червен станиол и превързан с панделка; носеше и букет рози.
— По дяволите — изруга, като видя, че вече е будна, наведе се и я целуна по устните. — Добре дошла. Липсваше ми, госпожичке.
— И аз се радвам, че се прибрах.
Сол приседна на края на леглото и се загледа в розите.
— Жена ми си е вкъщи. Вече съм в добро настроение — заяви той усмихнато. Кайе вдиша силната сладникава миризма на цветята. Сол й подаде пакета. — За моя най-добър приятел.
Кайе седна и Сол побърза да й нагласи възглавницата. Тя го прегърна и отърка бузата си в брадата му.
— Ммм… — каза той. — А сега отвори кутията.
Тя повдигна вежди и дръпна панделката.
— С какво съм го заслужила?
— Ти не знаеш колко много значиш за мен — заговори той. — Сигурно е защото просто те обичам. Или може би се радвам, че най-сетне се върна. Но… дали не празнуваме нещо?
— Какво?
— Отвори го.
Тя издърпа панделката докрай. Погледна го за миг, после сведе очи към кутията.
Вътре имаше голям медальон с барелефно изображение. Беше Нобеловата награда — изработена от шоколад.
Кайе избухна в смях.
— Откъде го изкопа?
— Стен ми услужи с неговия и направих отливка — обясни Сол.
— Ще ми кажеш ли поне какво става?
— Потърпи още малко — рече Сол, постави розите във вазата и си изхлузи пуловера. Кайе започна да му разкопчава ризата.
Завесите все още бяха спуснати и стаята не беше получила своята порция утринно слънце. Лежаха върху разхвърляните смачкани чаршафи. Сол се бе изтегнал по гръб и дишаше тежко, с отворена уста.
— Изгубил съм форма — оплака се той. — Превръщам се в канцеларски плъх. Трябва да се поупражнявам в повдигане на бюрото.
Кайе го сръга с палец и се засмя:
— По-добре опитай да напъваш мозъчните гънки.
— Лява полусфера, дясна полусфера — кимна той. — Ще те видя теб — чакат те разпечатки на три седмици остроумничения по интернет.
— Бедничката аз — въздъхна Кайе.
— Закуска! — извика Сол и стана от леглото. — Всичко е долу, прясно, готово да бъде затоплено!
Кайе го последва, както си беше по нощница.
„Сол се върна — тананикаше си тя. — Моят добър Сол се прибра.“
Беше спрял до близката сладкарница, за да вземе от любимите й кроасани с шунка. Вече подреждаше масата и чашите на малката задна веранда.
Слънцето грееше ярко, денят обещаваше да е топъл. Сол бърбореше безгрижно, опитваше се да й разкаже накратко за всичко, което се бе случило в „Екобактер“ по време на отсъствието й.
— От ФДА ни поискаха още четири предклинични изпитания. Поне им показахме, че можем да поставим конкуриращи се бактерии в условия на борба за ресурси и да ги принудим да произвеждат химични оръжия. Демонстрирахме им, че можем да изолираме бактериоцини, да ги пречистваме, да ги произвеждаме в неутрализирано състояние и по-късно да ги активираме. Безвредни при плъхове, хамстери и мишки, ефективни срещу резистентни щамове на три гадни патогена. Толкова сме изпреварили „Мерк“ и „Авентис“, че не могат дори да ни гълтат праха.
Бактериоцините бяха химикали, произвеждани от една бактерия, за да убиват други бактерии. Смятаха се за многообещаващи нови оръжия в бързо отслабващия арсенал на антибиотиците.
Кайе, го слушаше щастлива. Все още не й бе казал обещаната новина, но очевидно я подготвяше за момента и се наслаждаваше на нетърпението й. За да не му достави удоволствие, тя упорито се преструваше на незаинтригувана.
— И ако това не ти е достатъчно — продължи той с блеснал поглед, — Мкембе добави, че сме на път да завладеем центъра за контрол и комуникация на Staphylococus aureus. Ще атакуваме малките негодници едновременно от три страни. Бум! — Той вдигна ръце и плесна, като дете на цирк. — После настроението му рязко се промени. — А сега — продължи сериозно, — да чуя какво стана с Ладо и „Елиава“.
Кайе го изгледа за миг, после сведе очи и въздъхна.
— Мисля, че са решили да продължат с някой друг.
— Господин Бристол Майърс-Скуиб — обяви Сол и махна с ръка. — Прочути изкопаеми срещу свежа млада кръв. Не знаят колко ще сбъркат. — Той погледна към залива, из който се носеха няколко яхти. След това се извърна към нея, стисна ръце и я погледна със сивите си очи.