— Божичко! — възкликна Мич. Мярна му се още един светещ правоъгълник и за миг го проряза остра болка в главата.
— Тук е по-широчко — подметна Тилде. — Можем да се поберем спокойно, без да ги притесняваме.
— Тях? — повтори Мич и светна между краката си.
Видя ухиленото лице на Франко.
— Голямата изненада — обяви италианецът. — Те са двама.
2.
Република Грузия
Кайе се притисна към седалката на малкия бял фиат, докато Ладо го пришпорваше с главозамайваща скорост по тесния извит военен път. Макар че бе изтощена и изгоряла от слънцето, не можеше да заспи. Дългите й крака се свиваха нервно при всеки завой. Когато за пореден път предните гуми нададоха пронизителен писък, тя неволно прокара ръка през кестенявата си коса и се прозя демонстративно.
Ладо почувства, че тишината се е проточила твърде дълго, погледна Кайе с меките си кафяви очи, вдигна димящата цигара над черния лъскав волан и вирна брадичка.
— Спасението ни е в лайната, а?
Кайе неволно се засмя.
— Моля те, не се опитвай да ме развеселиш.
Ладо игнорира думите й.
— Това е добре за нас. Грузия има какво да предложи на света. Имаме големи нечистотии.
— Нечистотии — повтори тя.
— Не го ли казах правилно? — попита Ладо.
— Съвсем правилно — засмя се Кайе.
Ладо Дзакели беше старши научен сътрудник в Тбилиския университет „Елиава“, където извличаха бактериофаги — вируси, които нападаха всякакви бактерии — от местните отходни води и канални нечистотии и от образци, събрани от други места по света. Кайе, като представител на западната наука, бе дошла, за да почерпи от богатия грузински опит, засягащ лековитите свойства на бактерирфагите.
Доста бързо се бе сработила с колектива в университета. След седмица на конференции и обиколки по лабораториите някои от младите учени я поканиха да ги придружи до яркозелените пасища в подножието на планината Казбек.
После всичко тръгна с главоломна скорост. Тази сутрин Ладо бе пристигнал от Тбилиси в базовия лагер близо до една стара, изоставена православна църква. Донесе й затворен в плик факс от щаба на умиротворителните сили на ООН в Тбилиси.
След като изсърба едно горещо кафе, като истински джентълмен и неин спонсор, той й предложи да я откара до Горди, малко градче на седемдесет и пет километра югозападно от Казбек.
Кайе нямаше избор. Неочаквано и в най-неподходящия момент миналото й я бе застигнало отново.
В ООН бяха пресели цял куп автобиографии в търсене на най-подходящата кандидатура — медицински експерт, негрузинец, с познания и опит в строго определена област, но накрая се бяха спрели на нея: Кайе Ланг, трийсет и четири годишна, партньорка на мъжа си, Сол Медсън, в „Екобактер Рисърч“. В началото на деветдесетте тя бе специализирала съдебна медицина в Държавния университет в Ню Йорк и още тогава проявяваше интерес към криминалните разследвания. След година смени интереса си към микробиологията, с ударение върху генетичното инженерство, но в края на краищата се оказа единственият чужденец в Грузия с познания в определена област, от които в момента се интересуваше ООН.
Ладо се постара да я прекара през едни от най-красивите места, които бе виждала. В сенките на централен Кавказ те прекосиха няколко терасирани планински полета, осеяни със самотни каменни къщи с красиво оформени чардаци, до които водеха и черни, и павирани пътища. Преминаха и през няколко селца, в които козите и овцете бяха доста повече от хората.
Късчета обитаема земя сред планинската пустош, за всяко от които се бяха водили много повече битки, отколкото и за най-плодородните земи на Западна Европа. Понякога край пътя изникваха самотни фигури, които ги посрещаха с беззъби усмивки или вдигната за поздрав ръка.
Младите хора бяха избягали в големите градове и бяха оставили на старците да се занимават с прехраната — младежи се срещаха само в планинските курорти. Грузия се надяваше да стане туристическа страна. Икономиката й бележеше, бляскави успехи с всяка година, местната парична единица — лари, набираше сила и отдавна бе изместила рублата, а скоро щеше да си съперничи и с американските долари. Строяха се нефтопроводи от Каспийско до Черно море, а сред най-изнасяните продукти бе прочутото грузинско вино.
Но само след няколко години Грузия щеше да изнася вино от друг, съвсем различен характер: разтвори от бактериофаги, които щяха да изцерят света и да започнат война срещу бактериалните заболявания.