— Не, говоря сериозно — настоя тя. — Кристофър?
— Чакайте, сетих се — възкликна Дикън. — Казвате, че междинните дъщери не са заразени, че са непознат за нас стадий на развитие.
— И какво означава това? — попита Кайе.
— Означава, че бебетата от втория стадий ще са напълно здрави и жизнеспособни. И различни — може би съвсем малко.
— Това е удивително. — Кайе поклати глава. — Друго?
— О, стига, моля ви — намеси се Мич. — Така ще изкараме до сутринта.
— Жалко — рече Кайе.
Мич й се усмихна от високо. Кайе му подаде ръка и той я стисна. Дланта му беше суха и загрубяла от мазоли. Беше готова да се закълне, че ноздрите му за миг се разшириха.
Лицето на Дикън беше зачервено. Малко заваляше думите, докато говореше.
— Все още не сме разработили план. Ако ще излизаме с доклад, трябва да съберем на едно място всички доказателства.
— Разчитай на мен — каза Мич. — Имаш ми номера.
— Аз го нямам — намеси се Кайе.
— Кристофър ще ти го даде. Ще се навъртам наоколо още няколко дни. Обадете се, когато се освободите.
— Ще се обадим — обеща Дикън.
— Ще те намерим — добави Кайе и последва Дикън към стъклената врата на хотела.
— Интересен субект — подметна Дикън в асансьора.
В отговор Кайе само кимна. Дикън я наблюдаваше загрижено.
— Изглежда, му сече пипето — продължи той. — Как, по дяволите, е успял да се забърка в онази каша?
Кайе се прибра в стаята, изкъпа се и се сви в леглото, с кърпа около главата. Заспа почти веднага.
44.
Сан Диего, Калифорния
Кайе току-що си бе измила лицето, когато телефонът иззвъня.
— Кайе? Мич се обажда.
— Помня те — отвърна тя закачливо. Всъщност надяваше се, че не е прекалено закачливо.
— Ще летя на север утре сутринта. Дали преди това можем да се видим?
По цели дни бе търчала от една конференция на друга и почти не й бе останало време да помисли за срещата в зоопарка. Едва дочакваше вечерите, за да се сгуши в леглото и да заспи. Джудит Къшнер се оказа права: Мардж Крос бе обсебила всяка секунда от живота й.
— Хубава идея — рече тя. Забеляза, че Мич не споменава Кристофър. — Къде?
— Аз съм в „Холидей Ин“. При теб в „Серано“ има много приятно кафене. Мога да дойда там.
— След един час имам ангажимент. Можеш ли да си тук след десет минути?
— Ако потичам — отвърна Мич. — Ще се видим във фоайето.
Докато се обличаше, Кайе машинално включи телевизора. В началото не чуваше какво се говори, умът й бе зает от други неща: заключителната церемония, появата й на подиума заедно с Мардж Крос и Марк Огюстин.
Мич.
Тъкмо нахлузваше чорапогащника, когато се заслуша в женския глас по телевизора:
— … първият напълно зрял плод. Ще повторя за онези зрители, които са пропуснали предишните ни емисии: тази сутрин неизвестна жена в Мексико Сити роди първия научно доказан иродов плод от втори стадий. Предаваме на живо от…
Кайе подскочи от звука на металическо стържене и строшено стъкло. Дръпна завесата на прозореца и погледна на север. Улицата точно пред входа на хотела бе задръстена от гъста тълпа, която заливаше тротоарите и съседния парк, поглъщаше колите, камионите и автобусите. Врявата беше невъобразима, дори зад двойните прозорци: нисък, вибриращ тътнеж, подобен на земетресение. Над тълпата се развяваха бели плакати с надписи и знамена. От толкова високо не можеше да разчете плакатите.
— … изглежда, е родено мъртво — продължаваше говорителката по телевизията. — Опитваме се да получим още сведения от…
Телефонът й иззвъня. Тя вдигна слушалката и опъна кабела до прозореца. Не можеше да откъсне поглед от живата река долу. Видя да се клатушкат покривите на няколко коли, после една от тях се преобърна и тълпата се люшна, отново се чу шум от строшено стъкло.
— Госпожице Ланг, обажда се Стан Торн, шефът на охраната на Мардж Крос. Трябва веднага да се качите на двайсетия етаж.
Множеството долу издаваше триумфални животински звуци.
— Вземете бързия асансьор — продължи Торн. — Ако е блокирал, качете се по стълбите. Но побързайте.
— Идвам веднага — отвърна тя.
Мич стоеше от другата страна на хотела, пъхнал ръце в джобовете на якето и изгърбил рамене; опитваше се да изглежда колкото се може по-незабележим и незаинтересуван.