Жената с банския костюм вдигна ръка.
— Луис, искам веднага да подготвиш изявление.
— Хората ми са в друг хотел.
— Ами повикай ги де! Онези долу чакат от нас новини. Кажи им, че работим върху ваксината, но ни е нужно време, защото може да се окаже вредна, по дяволите, кажи им това, което каза на конференцията. Още ли нямаме телефони?
Кайе се чудеше къде ли е Мич.
В стаята влезе Марк Огюстин. Ставаше все по-тясно и задушно. Огюстин кимна на Дикън и се усмихна любезно на Кайе. Изглеждаше спокоен и невъзмутим и само очите му издаваха, че това е поза.
— Ето че се събра цялата банда — ухили се Мардж. — Какво става, Марк?
— Преди два часа са застреляли Ричард Браг в Бъркли — каза Огюстин. — Докато си разхождал кучето.
— Браг? — попита някой.
— Оня задник с патента — обясниха му.
Крос се надигна от леглото.
— Има ли връзка с новината за бебето?
— Може и да има — отвърна Огюстин. — Нищо чудно някой в болницата на Мексико Сити да е проговорил. В „Ла Пенса“ пише, че бебето е било с тежки малформации. От шест часа го повтарят по всички канали.
Кайе се наведе към Дикън и прошепна:
— Мъртвородено.
Огюстин посочи прозореца.
— Това може да обясни присъствието на тълпата. Трябваше да е мирна демонстрация.
— Хайде, на работа — подкани ги Крос. — Няма какво да се мотаем.
— Най-добре да забравим за зоопарка — подметна й Дикън, докато слизаха с асансьора.
— За обсъждането?
— Избързахме — каза той. — Сега не е време да си подаваме главите.
Мич вървеше по безлюдната улица, покрита с натрошени стъкла и смачкани кутии. Полицейска барикада, маркирана с жълти ленти, бе запречила входовете на залата за конференции и трите съседни хотела. Преобърнатите коли бяха обвити с жълти ленти като грамадни коледни подаръци. По асфалта се въргаляха разкъсани табели и знамена. Миришеше на сълзотворен газ и дим. Покрай тротоара се бяха подредили полицейски и военни постове. Приближиха се няколко коли, от които слязоха представители на градската власт, за да огледат щетите.
Мич бе направил безуспешен опит да се прибере в своя хотел, но още на вратата го върнаха един изплашен чиновник и постовият полицай. Горе в стаята беше останал целият му багаж, освен чантата с документите, която носеше със себе си. Но пък за момента тя бе всичко, което му бе нужно. Остави бележка на Кайе и Дикън, но нямаше представа дали ще я получат.
Изглежда, конференцията беше приключила. През вратите на хотелския гараж се нижеха дълги колони от коли и таксита.
Мич все още не знаеше какво да мисли за случилото се. Гняв, свръхизблик на адреналин, животинска радост от опустошението — това бяха все типични признаци за насилието на тълпата. Жалост към умрялото дете, необяснима вина. Към всичко това се прибавяше почти постоянното усещане за самота.
Всъщност от всичко най-много съжаляваше за пропуснатата закуска с Кайе Ланг.
Спомни си уханието й онази нощ в зоопарка. Очите й, начина, по който го гледаше. Понякога си я представяше, изтегната гола до него в леглото, толкова ясно, сякаш вече бе виждал тази картина. Или щеше да я види? Спомени от бъдещето?
Бръкна в джоба на якето и напипа самолетния билет, който неизменно носеше със себе си.
Дикън и Кайе бяха придали нов смисъл на живота му, сякаш му бяха хвърлили спасителното въже в мига, когато се давеше. Кой знае защо, имаше подозрението, че за в бъдеще Дикън ще избягва да се среща с него. Не че не го харесваше, ловецът на вируси бе искрен и умен. Мич с радост би работил с него. Но някак си не можеше да си представи това сътрудничество. Още спомени от бъдещето?
Или ревност.
Приседна на ниската бетонна стена срещу „Серано“, стиснал кожената чанта под мишница. Докато рееше поглед, опитвайки се да реши какво да предприеме, неочаквано забеляза жена със строг син костюм да излиза от хотела. Тя спря за миг в сянката на козирката и размени няколко думи с полицаите. Беше Кайе. Мич бавно прекоси улицата, покрай една тойота с разбити стъкла. Кайе го видя и му махна.
Срещнаха се на площада пред хотела. Кайе имаше тъмни кръгове под очите.
— Ужасно беше — каза тя.
— Бях тук, видях всичко с очите си.
— Включваме на високи обороти. Уговорила съм няколко телевизионни интервюта, после се връщам във Вашингтон. Сигурно ще има разследване.
— Всичко това заради бебето ли беше?
Кайе кимна.