— Преди час получихме подробности. Става въпрос за жена, която е заболяла от „иродов грип“ миналата година. Била е под наблюдение на НЗИ. Имала е аборт на междинна дъщеря, преди месец забременяла отново. Родила месец по-рано, мъртъв плод. С няколко тежки дефекта. Вероятно циклопия.
— Божичко! — промърмори Мич.
— Огюстин и Крос… всъщност не ми се ще да говоря за това. Изглежда, ще се наложи да преработим плановете си, може би дори да ускорим опитите върху хора. Конгресът е на нож, търсят се виновни навсякъде. Страхотна бъркотия, Мич.
— Разбирам. Какво можем да направим?
— Ние? Това, за което разговаряхме в зоопарка, вече няма смисъл.
— Защо? — попита Мич и преглътна мъчително.
— Дикън си промени мнението.
— Какво значи това?
— Потиснат е. Смята, че сме били на грешен път.
Мич вирна брадичка.
— Аз не смятам така.
— Всичко това може би е по-скоро политика, отколкото наука.
— А къде остава науката? Нима ще позволим едно преждевременно раждане на увреден плод…
— Да ни спре ли? — прекъсна го тя. — Възможно е. Не зная.
— Очакват ли се и други раждания?
— Не през следващите няколко месеца. Повечето от забременелите предпочетоха аборт.
— Не знаех.
— Защото го пазят в тайна. Замесените институции предпочитат да не се дава гласност. Можеш да си представиш иначе каква ще е реакцията.
— А ти какво мислиш за това?
— Тези размирици са истински шок. Трябва ми време да обмисля нещата, да си подредя работата. Помолих Дикън да ми даде телефона ти, но той отказа.
Мич се засмя многозначително.
— Какво? — попита Кайе раздразнено.
— Нищо.
— Ето ти номера ми в Балтимор — рече тя и му подаде една визитна картичка. — Обади ми се след няколко дни.
Тя сложи ръка на рамото му, стисна го лекичко, после се обърна и забърза към хотела. Неочаквано спря и подвикна през рамо:
— Ще чакам да ми се обадиш!
45.
Националният здравен институт, Бетезда
На летището в Балтимор я очакваше непретенциозен кафяв понтиак без правителствени номера. Беше прекарала три часа в телевизионно студио и още шест на борда на самолета.
В колата седяха двама агенти на Сикрет Сървис — един отпред и един отзад. Кайе се настани отзад. По средата седна Фара Тиги, новоназначената й помощничка. Тиги бе няколко години по-млада от Кайе, русокоса, с приятно широко лице, искрящи сини очи и закръглен ханш.
— Имаме четири часа до срещата с Марк Огюстин — припомни тя.
Кайе кимна. Мислите й бяха другаде.
— Помоли ме да уредя среща с две от бременните майки в НЗИ. Не съм сигурна, че ще успеем днес с всички задачи.
— Ще се справим — успокои я Кайе. — Не бери грижа.
Тиги я погледна и въздъхна.
— Първо ме откарай в клиниката.
— Чакат ни още две телевизионни интервюта…
— Ще ги пропуснем — заяви Кайе. — Искам да разговарям с госпожа Хамилтън.
От паркинга Кайе тръгна по коридора към Десети корпус. По пътя Тиги я бе запознала накратко със събитията от предния ден. Ричард Браг бил прострелян на няколко места в гърдите, докато излизал от къщата си в Бъркли. Починал на място. Арестувани били двама заподозрени, съпрузи на жени, бременни с иродови бебета в първия стадии. Мъжете били заловени няколко пресечки по-нататък, пияни, в кола, на пода на която се въргаляли кутии от бира.
По заповед на президента агенти на Сикрет Сървис щяха да охраняват всички ключови лица в Работната група.
Госпожа К., както бе известна майката на първия износен второстадиен плод в Северна Америка, все още била в болницата в Мексико Сити. Тя емигрирала в Мексико от Литва през 1996, но в периода деветдесета-деветдесет и трета била на работа в Азербайджан. В момента я лекували за шок и — според медицинския доклад — активна себорея на лицето.
Мъртвият плод бил транспортиран до летището и щял да пристигне още утре в Атланта.
Луела Хамилтън току-що бе приключила с леката вечеря и седеше на стола до прозореца, загледана към малката градина под сградата. Делеше стаята с още една бъдеща майка, която в момента бе откарана на преглед. На разположение на Работната група имаше общо осем бременни жени.
— Изгубих моето бебче — бяха думите, с които посрещна Кайе. Тя заобиколи леглото, наведе се и я прегърна.