— Четири от демонстрациите са излезли извън контрол — като не броим малкия бунт в Сан Диего. Марк, вицепрезидентът е доста обезпокоен.
— Кажи му, че аз съм по-обезпокоен от него. Това е най-лошата новина, която мога да си представя — мъртвороден зрял „иродов плод“.
— Нещо по въпроса с херпеса?
— Нищо засега. Херпесът не заразява новородените преди раждане. Сигурно в Мексико Сити не са взели предпазни мерки.
— Сведенията ни са различни. Дали това не е било причината за малформациите? Новороденото болно ли е било?
— Болно, и още как, Том. Без никакво съмнение е случай на „иродов грип“.
— Ясно. Марк, вицепрезидентът е тук. Иска да говори с теб.
Вицепрезидентът го поздрави и Огюстин отвърна любезно, като се опитваше да говори спокойно. Вицепрезидентът го информира, че в най-скоро време с охраната на Националния здравен институт ще се заемат военните, за което е издадена необходимата заповед — това щяло да важи и за петте изследователски центъра в страната. Огюстин можеше да си представи последствията — телени заграждения, полицейски кучета, гранати със сълзотворен газ… Чудесна атмосфера за провеждане на сложни изследвания.
— Господин вицепрезидент, не е необходимо да се разпръскват демонстрантите — заговори той. — Моля ви. Нека си стоят и да си протестират.
— Президентът издаде заповед преди около час. Защо трябва да я променяме?
— Защото според мен това е вентилът, който изпуска натрупаната пара. Искам да се срещна с ръководителите на демонстрацията пред нашия институт.
— Това е задължение на директора на института.
— Кой преговаря с тях, сър?
— Директорът и шефът на охраната ще се срещнат с водачите. Не бива да показваме слабост, иначе кой знае докъде ще стигнат. Марк, не си и помисляй да участваш в преговорите.
— Ами ако се роди още един мъртъв плод? Този ни дойде като удар от неизвестното — едва преди шест дни узнахме, че ще се ражда. Опитахме се да им пратим помощ, но от болницата ни отказаха.
— Нали ви предадоха трупчето? Това показва известен дух на сътрудничество. Доколкото разбрах от Том, не е имало никакъв шанс да бъде спасено.
— Така е, но бихме могли да знаем преди останалите и да се подготвим за последствията.
— За това съм съгласен, Марк.
— Сър, с цялото си уважение, но международната бюрокрация направо ни задушава. Тъкмо затова протестиращите са толкова опасни. Виновни или не — ще стоварят всичко върху нас. Не мога да отговарям за нещо, в което не съм участвал.
— Това е наша грижа, Марк — хладно каза вицепрезидентът.
— Да, сър, зная, че е така. Част от проблемите произхождат от връзката ни с „Америкол“. Това… предварително обявяване на готовата ваксина…
— Том е на същото мнение, както и аз.
„А президентът?“ — помисли си той.
— Зная, че е така, но духът вече е изпуснат от бутилката. Според моите хора има петдесетпроцентна възможност предклиничните изпитания да се провалят. Рибозомата е отчайващо нестабилна. Изглежда, притежава афинитет към тринайсет или четиринайсет различни информационни-РНК. Може да успеем да спрем АЧЕРВ, но да предизвикаме миелинен разпад… множествена склероза, един Бог знае още какво!
— Госпожа Крос твърди, че са получили достатъчно пречистен субстрат, който вече действа по-избирателно. Тя лично ме увери, че няма никаква опасност от множествена склероза. Това били само слухове.
— И кой от вариантите ще им позволи Федералната агенция да подложат на изпитания? Трябва да се попълни съответната документация…
— Федералната агенция ще направи това, което поискаме.
— Бих искал да сформирам собствена изследователска група. Националният институт разполага както с хора, така и с необходимите ресурси.
— Марк, няма време.
Огюстин затвори очи и си разтърка челото. Усещаше, че се е зачервил.
— Надявам се, че сме изтеглили печелившата карта — каза той смирено. Сърцето му туптеше.
— Тази вечер президентът ще обяви, че изпитанията са ускорени — каза вицепрезидентът. — Ако предклиничните се окажат успешни, до месец ще преминем на опити върху хора.
— Не бих го одобрил.
— Робърт Джаксън твърди, че могат да го направят. Решението е взето.
— Президентът разговаря ли с Франк по въпроса? Или с министъра на здравеопазването?
— Те са в постоянен контакт.
— Сър, моля ви, нека президентът ми се обади. — Огюстин мразеше, когато е в положение да моли, но нямаше друг избор.