Не можеше да изпусне този шанс. Ако стигнеше до вратата навреме, щеше да я затръшне и да я заключи отвън, като по този начин мародерът оставаше в капан в гаража.
Той вдигна пушката и леко скочи на кея. Беше само на един фут от отворената врата, когато човекът в гаража реши да излезе.
Зле разчетено време.
Райърсън се хвърли към металната врата. Мародерът се затича направо към затръшващата се врата и се чу вой на сподавена ярост. На кея изтрополиха пушката и фенерчето, които човекът държеше, когато металната врата се стовари върху дясната му ръка. Оръжието се провря между дъските и цопна в тъмната вода. След него и фенерчето. Мъжът отскочи назад в тъмния гараж и хвана наранената си ръка.
— Не мърдай — тихо каза Райърсън. Той застана на прага, опитвайки се да види жертвата си в тъмнината. Здраво държеше пушката в ръце.
Непознатият за миг се загледа в него, невъзможно беше да се види лицето му в сенките. После изчезна, като отскочи от лъча слаба светлина, който се процеждаше през открехната врата.
— По дяволите.
До тук беше с номерата на Рамбо. Райърсън скочи през вратата. Трябваше да се движи бързо.
Непознатият се стрелна срещу него и двамата се сборичкаха в тъмнината на дървения под.
Докато се търкаляха, Райърсън си помисли дали онзи не носи нож. Бригман беше убит с нож, а ченгетата от Торалина казаха, че убиецът е знаел какво прави.
И Райърсън, и нападателят му се бореха на сляпо. Райърсън се опита да стовари пушката върху главата на мъжа, но успя само да удари някакво метално въже. Отвратен, той захвърли пушката и се съсредоточи в силата на ръцете си, за да спечели тази безмълвна битка на живот и смърт.
Не беше нужно да има добро нощно зрение, нито да е изпълнен с отчаяние, за да нанесе няколко силни удара. Райърсън понесе два удара, един в гърдите и един в рамото, преди сам да предприеме атака. Когато и това се случи, той с удоволствие чу шум от пукане. Противникът му измуча и неистово се метна във въздуха, опитвайки се да блъсне Райърсън.
Онзи беше едър. Достатъчно голям, за да помете Райърсън за секунда. Преди да успее да го сграбчи, онзи се строполи. Райърсън застана неподвижен, опитвайки се да успокои дишането си. Не виждаше нищо и знаеше, че единственото му преимущество е, че и другият не вижда.
Той чу тежкото дишане в тъмнината и го последва отблизо, като се молеше собственото му дишане да не издава къде се намира. Водата тихо обливаше дървения под.
Една дъска изскърца и Райърсън почувства, че кеят поддава. Мародерът се опитваше да го намери в тъмнината. Райърсън остана на място, мъчейки се да определи собственото си местоположение. Той предпазливо протегна ръка и напипа метална кутия с инструменти. Сега вече знаеше къде се намира. Сети се за рибарската мрежа, която беше оставил до кутията с инструменти.
Тихо приплъзна пръсти в кръг, докато търсеше мрежата. Дървото отново изскърца и тежкото дишане се приближи.
Райърсън намери мрежата. Бавно застана на колене, като си даваше сметка, че движенията му вероятно издаваха къде се намира. Нямаше избор. Не можеше да стигне до лоста в легнало положение.
— Хванах те, копеле — изсъска непознатият и се насочи към мястото, където чу тих шум. Недалеч от главата на Райърсън прелетя нещо тежко. Вероятно онзи беше сграбчил някой чук или френски ключ от рафта.
Райърсън усети как онзи се движи в тъмнината.
В последната секунда той метна рибарската мрежа. Тя тихо се разтвори и падна върху целта си, обгръщайки я в мек найлон.
Мародерът яростно изруга, когато мрежата го обви. Изкрещя от гняв и започна да се спъва, докато се опитваше да се освободи от нея. Райърсън знаеше, че колкото повече се съпротивлява, толкова повече се оплита.
Той се изправи на крака и отстъпи, търсейки рафта, където беше намерил мрежата. Този път пръстите му напипаха голям фенер, който държеше там.
Райърсън включи светлината и я насочи. Мародерът се мяташе върху кея и приличаше на голяма риба, хванала се в мрежата. Онзи отново изруга и престана да се съпротивлява, когато светлината се насочи към него. Райърсън насочи лъча към лицето му.
— Е — най-после измърмори той, — ти не си Ферис. За секунди очите на мародера се присвиха и Райърсън разбра, че онзи е познал името. Тази мисъл не му вдъхна кураж. За първи път му мина през ума, че на острова може да има и повече от един натрапник.
А Джини беше сама в къщичката.
Райърсън взе въжето от рафта и приближи жертвата си с мрачна решимост. Трябваше му информация, и то незабавно.