Барбара Клевърли
Рагтайм в Симла
Посвещавам на Ани, Роди и Тони
Глава първа
Париж, 1919 г.
— Алис, миличка, не е прилично да зяпаш така!
Мод Бенсън, служителка на фирма „Универсални придружителки“ (отдел „Пътувания в чужбина“), хвърли неодобрителен поглед към настоящата си повереница. Девойката се направи на разсеяна и продължи да се оглежда с нескрито любопитство, прехласната от суетнята и глъчката в бюфета на Лионската гара. Мястото бе запазило някогашния си елегантен стил, макар и позанемарено през четирите години на войната.
Алис въздъхна и в стремежа си да си придаде вид на отегчена светска дама, се изтегна върху кожената тапицерия на пейката, с което неизбежно предизвика втория словесен залп:
— Сега пък какво се излегна!
Вместо да си вземе бележка, Алис изгледа предизвикателно компаньонката си. Мод неволно се запита дали пък не бе реагирала прекалено остро, затова добави с по-мек тон:
— Алис, не се чувствай длъжна да изпиеш до дъно чая си. Те, французите, всъщност не са наясно… — При тези думи образцовата дама, пристегната в корсет, се наведе напред с леко скърцане и взе чашата си с явното намерение да послужи за пример, въпреки личната си неприязън към навика на французите да сипват водата преди листенцата чай. — Винаги консумирай до последно това, което ти е сервирано — дори да става въпрос за чаша блудкав чай, мислено добави тя.
Алис и този път не схвана намека и продължи завистливо да гледа питието в ръката на французойката, седнала срещу тях. Бухналата розова течност съблазнително се пенеше във висока стъклена чаша и Мод изобщо не се съмняваше, съдейки по външния вид на консуматорката, че в него имаше и алкохол. За неин ужас Алис се наведе напред и заговори жената на завален френски:
— Excusez-moi, madame, mais qu’est-ce que c’est que cette… er… boisson?1
— Алис! — просъска Мод крайно възмутена. — Не бива да заговаряш непознати! Какво ще си помисли за теб госпожата!
Въпросната госпожа, след момент на учтиво учудване, постави на масата розовото питие, обект на толкова завист, и отвърна дружелюбно на почти съвършен английски:
— Това е кампари сода — много освежаващо питие, френски патент. — И начаса подвикна на един минаващ келнер: — Monsieur, un campari-soda pour mademoiselle, s’il vous plaot!2
Лицето на Алис грейна от гузна радост. Мод Бенсън затвори очи и стисна устни.
Бяха пропътували едва триста мили и Мод потрепери при мисълта, че до края на пътешествието им оставаха седем хиляди мили — колко дълго още й предстоеше да варди тази вироглавка! Алис Кониърс. Беше се постарала да набие в ума на девойката, че това не й е Хертфордшир, ами Франция, където се мотаят какви ли не екземпляри, с които трябва да бъде нащрек! Особено опасни са една порода жени, тъй наречените авантюристки — личат си отдалеч! Забъркаш ли се с тях, няма отърване. Златното правило гласи: „Никога не говори с непознати.“ Всичко беше изприказвала Мод, ама каква полза? Думите й бяха отишли на вятъра!
Тя крадешком глътна бисмутова таблетка. Тъй като открай време страдаше от лошо храносмилане, безпогрешно долавяше надвисналата над стомаха й угроза.
Мод си спомни какво й бе казала шефката й, преди да й повери тази задача.
— Каймакът на обществото, мис Бенсън. Страшно богати хора. Много добра перспектива. Вашата повереница ще пътува до Индия, където ще поеме ръководството на семейния бизнес — при това не някоя дребна фирмичка, а самата „Имперско-колониална компания“! Доколкото знам, ще дели огромната отговорност с някакъв втори братовчед, което е напълно разбираемо. Напоследък е преживяла голям стрес — загубила е близки хора, затова за съжаление най-вероятно ще се окажете в компанията на някое покрусено девойче.
Мод си мислеше, че известна покруса от страна на повереницата й би била по-приемлива от несекващите й брътвежи и фриволно любопитство.
— Не е някоя абитуриентка, вече е на двайсет и една години, ала е живяла твърде уединено в Хертфордшир. Адвокатите на дядо й изрично настояха за много надеждна и опитна компаньонка за пътуване, затова, естествено, се обърнаха към нас.
Първоначално остана с добри впечатления. Макар да бе красива (а хубостта винаги крие потенциална заплаха), девойката се показа като разумна както в приказките, тъй и в поведението си. Притежаваше подобаващи на една дама маниери и бе доста консервативна. Не беше като някои нахакани и лекомислени момичета от следвоенното поколение, които биха създали куп главоболия на борда на лайнерите „Р&О“. Повечето й тоалети бяха в траурни черни и сиви нюанси, както приляга на момиче, изгубило единствения си брат на бойното поле броени дни преди края на войната и двамата си родители, станали жертва на инфлуенца предходната година. А на всичкото отгоре се споминал и дядо й, лорд Рупърт Кониърс, чиято смърт, според некролога в „Таймс“, „била причинена от падане от коня му, докато бил на лов за лисици в Есекс и Сафък“ миналия декември.