Двамата поведоха конете по наклона, през портата и зад гърба на постройката, където ги завързаха на скрито сред върбите, пуснали хилави корени в ронливата тухлена стена. Трууп метна пушка през рамо, после откопча дисагите от седлото си и ги метна връз другото си рамо.
— Зад ъгъла има малко стълбище. Да идем да съживим старата бойница. — И той се заизкачва по напечената от слънцето зидария. — Гледай къде стъпваш, да не се наложи да те нося на гръб у дома.
Настаниха се край сводестата амбразура, издигаща се на десет фута от земята, откъдето се откриваше панорамна гледка към околността.
— Стой на пост, ако обичаш, докато аз кулинарствам. — При тези думи той измъкна от единия си джоб калъп зелен чай, а от другия — ножче. Посочи му печка с въглища и комплект от месингово котле и чашка в една ниша в стената. — Някой скоро се е гостил тук и много предвидливо ни е оставил посудата за чая.
Сипна вода от една лейка в котлето и го сложи на печката. Извади прахан от дисагите си, запали огън и изчака водата да кипне. После хвана дръжката с носна кърпа, постави котлето на земята и захвана да лющи тресчици от калъпа зелен чай. Джо наблюдаваше с възхищение отработените движения на Трууп и си мислеше, че никога в живота си не бе копнял толкова за чаша чай. Щом напълни месинговата чашка с ароматната гореща напитка, Трууп я донесе до амбразурата, където Джо стоеше на пост.
Трууп все повече се издигаше в очите на Джо.
— Кажи ми — поде той, без да откъсва поглед от околността, — къде си учил творбите на Омар Хаям?
— Чудиш се как такъв хайлазин като мен може да прояви познание, а? Произхождам от семейство на балтийски търговци. Ходех в английското училище в Рига. Тъй де, преди войната. Служил съм в руската армия. Не със сегашните ахмаци, а в Императорската руска армия. Хората ме знаят като „капитан Трууп“. Само че моя милост беше къде-къде по-издигнат! По-право е да ми викат „майор Трууп“.
Порови се в дисагите и извади две пакетчета.
— Ела да поседнеш. Аз ще поема поста, а ти вземи да хапнеш. Човешко е да си огладнял.
„Хапването“ се състоеше от походен шоколад „Кейли“ и сухарени бисквити „Хънтли енд Палмър“. Двамата се редуваха да наглеждат околността през бинокъла, докато дружно помляскваха. Джо си спомни, че не бе обядвал, и мимоходом се запита дали ще хапне поне на вечеря? То си беше време за вечеря. Сухата бисквита, пушката в дланите му и войнишката бодрост на случайния му спътник му навяха горестни спомени за войната. Ех, да беше сега със Себастиян! Сигурно беше луд, че споделя безусловно риска с този непознат! Щеше да се наложи взаимно да си пазят тила. Трууп изобщо не се съмняваше в опита на Джо. Даваше му съвсем пестеливи инструкции. За него Джо бе обигран боец, който не се нуждаеше от много приказки и комуто можеше да се има доверие. Джо си даваше сметка, че той самият навярно не представлява никаква загадка за Трууп, който въпреки словоохотливостта си оставаше един загадъчен субект. Възползвайки се от дружеската атмосфера на момента, Джо подпита:
— Е, и как тъй от руската армия се озова в Симла? Доста голям скок си направил.
— Ами то нали знаеш, че в 1916-а в Русия настана един ад, в който човек гледаше единствено да си спаси кожата. На мен не ми пукаше кой ще спечели, макар че по ми беше на сърце Императорската армия, ама в оня момент си мислех, че Едгар Трууп няма да се остави да пукне! Дезертирах. Поех на юг. Дори за някое време се подвизавах в Червената армия, докато се усетят, че съм англичанин. Болшевиките все гледаха на кръв чужденците, дето са служили в Императорската армия. Даже веднъж бяха пратили потеря да ме ликвидира! Представяш ли си?! Ама аз нали си попушвах хашиш, та свих двайсетина папироски и ги раздадох на стражата, едни хлапетии московчета. Те взеха да се кикотят тъпо и съвсем се замотаха, а аз се изнизах бързешката.
— Нали не си сложил нещо и в тоя чай, а? — попита Джо.
— Няма страшно! Ресторантско обслужване, молим! Та, както ти рекох, зарибих ония нещастници с доста скъпичко хоби и си хванах пътя. Накрая стигнах Кашмир. Длъжко пътешествие. Почти цяла година. Станах изпечен ловец и също тъй печен лингвист. В Кашмир се озовах в сърцето на Британската империя, и по-специално в ръцете на един свестен, стабилен, обигран и компетентен британски проконсул. Имаше достатъчно акъл да прецени, че ще има полза от английски поданик с перфектен руски, при това бивш военен от Императорската армия. Направи ми оферта. Аз я приех. Оттогава неизменно държа връзка с него. И от мен да знаеш, че информационна агенция „Трууп“ е принесла значителна полза на Негово височество! — Трууп се ухили и добави: — Сигурно не си забравил, че кадърният, но разхайтен капитан Трууп минава за главен акционер в проспериращ бордей?