Едгар Трууп се намеси.
— А дотогава ще трябва да решим какво да правим с вас двамата. Ти най-добре знаеш, Реджа Кхан, с какви необятни изби разполага това позападнало заведение, което не е чак дотам натъпкано с военна железария. Извинявам се предварително за скромната обител, но тъкмо там ще изчакате пристигането на Чарли.
Джо беше виждал Алис в различна светлина — спокойна и делова пред елита на Симла на сцената на театър „Гейъти“, като светска дама сред местните големци, включително и до сър Джордж, или кротка и мила както онази нощ в лунната градина. Сега обаче не можа да я познае! Устремът й към нов живот, подплатен със скътаната тригодишна плячка от ИКТК, да бъде пресечен от оня презрян непрокопсаник Едгар Трууп и наивното полицайче от Лондон! Пребледняла и озлобена като леопард, тя светкавично скочи от седлото на пътеката в крайно войнствено настроение.
— Арестувана ли? — презрително рече тя. — И кой ви упълномощи? И по какво обвинение? Да не се намирате насред Главната? „Моля, последвайте ни до управлението“, а? Само че тука такива не ни минават. Заявявам ти, Джо, че няма да мръдна никъде с вас! Нито сега, нито после!
— Щом питаш, да ти кажа — подхвана Джо. — Издадена е заповед за задържането ти. Подписана е от сър Джордж Джардайн. Аз олицетворявам закона в качеството си на легитимен полицейски капитан. А що се касае до обвинението, за момента е измама. Но знаеш добре, че това е само върхът на айсберга. Пак ще си послужа с предишното клише — играта свърши. — Той се обърна към Реджа Кхан. — И докато сме още на тая тема, ти също ще бъдеш задържан по обвинение в убийство.
— Убийство ли? — презрително изсумтя Реджа Кхан. — Какви ги плещите? Да не би аз да съм гръмнал оня надут руски пуяк?
— Това самопризнание ли е? — подхвърли Джо. — Ще те изслушам на драго сърце, като му дойде времето. А за момента малко история. Да се върнем към гибелта на Лайънъл Кониърс. Излишно е да ти казвам, че и двамата нещастници са били гръмнати с пушка калибър 303, по всяка вероятност английска бойна карабина „Лий Енфийлд“, от които тук има цели камари. Дори ти в момента държиш една от тях в ръце, доколкото виждам.
Алис стрелна Реджа с искрено изумен поглед, после отново погледна Джо с безкрайно объркана физиономия. Реджа Кхан посегна към кобура на пистолета върху седлото си.
— Няма нужда излишно да леем кръв — рече Едгар Трууп, — тъй че окажете ми честта да държите ръцете си на видно място. Да не ти обяснявам, че това важи и за теб, Алис. Прикривай ме, докато ги обезоръжа, Джо.
Джо проследи с поглед как той прибра 303-калибровата пушка на Реджа Кхан и измуши пищова от кобура. После извади куршумите и ги метна надалеч. Претърси го обстойно, но нямаше други скрити оръжия. Обърна се към Алис. Тя посегна към гърба си и му подаде револвера си за цевта.
— Вземай — сопна му се тя. — И дръж далеч от мен сутеньорските си лапи!
Без изобщо да се трогне, Трууп експедитивно и безпристрастно претърси облеклото й, но не откри нищо скрито-покрито в копринената риза, бричовете и меките кожени ботуши. Щом приключи с претърсването, Едгар прибра оръжията, хвана юздите на конете и ги поведе да ги върже в задната част на форта. Върху коня на Реджа Кхан имаше спретнато навито походно одеяло, а този на Алис бе натоварен с два дълбоки коша, които тя проследи с жаден поглед.
Едгар се върна и бодро заяви:
— Не мога да ви предложа голям лукс, но ако благоволите да пристъпите в салона, колегата ми ще ви предложи по чаша чай, преди да ви пожелаем „лека нощ“ в мазето.
Като подкараха пленниците пред себе си, Джо и Едгар се върнаха в стаичката наблюдателница, където Джо остана да ги пази, а Едгар, като поглеждаше сегиз-тогиз през прозорчето към подходната пътека, наля чай и подаде чаша на Алис. Тя се отвърна от протегнатата ръка. Погледна Джо и уж небрежно подхвърли:
— Какво каза, че има в мазето, дето се каните да ни заключите за през нощта?
— Военно снаряжение — отвърна Джо. — И по-точно бойни карабини калибър 303. Чисто новички. На път за севера. Реджа Кхан може да те осветли по-подробно по въпроса, но има пратка от стотина парчета. И тя е последна от незнайно колко други пратки, прехвърлени през този форт с щемпела на ИКТК, с влаковата композиция на ИКТК. Обзалагам се, че и ти не си наясно с точната бройка, за разлика от драгоценния си счетоводител. Представяш ли си какво ще си рекат твоите приятели от висшето общество в Симла, като узнаят, че току под носа им си въртяла алъш-вериш с пушки за ония диваци на север?