Бледа като призрак, Алис присви очи и погледна Реджа Кхан, сетне отново спря погледа си върху Джо.
— Слушай, Алис — поде Джо припряно, като се приведе напред. — Пътят ти свършва тук. Само да се разчуе, че ИКТК е снабдявала с оръжие войнствените племена на север, и британските сили ще реагират със светкавична скорост.
— Пък и не е само това, Алис — намеси се Едгар Трууп. — Времената се менят. Също и началниците. ИКТК попада в ръцете на кадърната мисис Кониърс-Шарп, изтърбушената Руска империя остава под контрола на болшевиките, ама играта си е все същата — очите на руснаците са приковани в Северна Индия, очите на британците (по една случайност и аз влизам в това число) са обърнати към северните им съседи. Този факт е обществено достояние, особено за люде като Джордж Джардайн, които се грижат да поддържат крехкия баланс на силите, и по моему наличието на… колко? Петстотин? Хиляда?… или още повече карабини, е сериозен повод за безпокойство.
Джо загрижено наблюдаваше изражението на Алис, докато Едгар свеждаше до знанието й фактите. И остана поразен от връхлетялото го просветление.
— Нима е възможно — възкликна той учудено — да си била в неведение по въпроса? Значи Реджа Кхан е успял да заблуди всички в ИКТК, включително и шефката си, за оръжейните си сделки? Как е възможно?
Никой от двамата не отговори.
— Излиза, че си била тъй увлечена с бижутерските си далавери, че не си усетила другия вид контрабанда, така ли?
— И освен това — бавно и мрачно промълви Едгар Трууп — твоето „братче“ Лайънъл Кониърс е бил повален от куршум с хирургическа точност на шосето за Калка. Същата орис е сполетяла и Корсовски преди броени дни. Каква ли връзка има между двамата? Само едно нещо — щели са да разобличат сладичката директорка на ИКТК, която се е подвизавала под фалшива самоличност. Властите претърсиха под дърво и камък (даже аз бях заподозрян, според хитрия ви план), за да намерят стрелеца. Като се разчу за изнудването ти, решиха, че убиецът и изнудвачът са едно и също лице. Ами! Кажи ми — обърна се той към Реджа Кхан почти любезно, — не е ли истина, че тъкмо ти си бил най-заинтересуван Алис да си остане на поста, за да ти служи за параван? Ти си всепризнат стрелец, Реджа, и тия убийства за теб навярно са били фасулска работа. Тъй и не разбрах дали Чарли Картър е установил с точност местонахождението ти по време на убийството на Корсовски, понеже се беше емнал да тормози мен, Реджи и нашата пасмина. Дано не разчиташ на шефката си да ти осигури алиби.
Той изгледа Алис с омерзение.
— Горкичката Алис! Да попаднеш на по-голям хитряга от теб! Е, как се чувства човек, когато го разиграват и го водят за носа? — кротко попита Едгар Трууп. — Тоя манекенчо с колежанска вратовръзка? Какво ли ти е на душата, а?
Въпросът увисна в пространството, натегнало от ледено мълчание. Накрая Алис заговори, вперила безизразен поглед през прозореца.
— Това усещане ми е добре познато — огорчено заяви тя. — Като си правя равносметка, ми става ясно, че цял живот все ме прецакват. Откакто се помня, мъжете винаги се възползват от мен, лъготят ме и ме предават. C’est normal, quoi?23 Вече им свикнах. Имам готовност в това отношение. — Отново погледна Реджа Кхан. — И ти си като другите!? Какво ли толкова се бях прехласнала по теб? Вярвах ти. Безусловно. Мислех си, че накрая съм намерила мъжа на живота си.
Реджа Кхан стоеше безмълвен и невъзмутим, с лека усмивчица на устни.
— Не, Алис — рече той най-сетне. — Аз те намерих. И съжалявам, че трябва да ти го кажа, но срокът ти на годност изтече. Безкрайно съм ти благодарен и както се казва в подобни случаи, „винаги ще следя с интерес кариерата ти“, само че тя вече няма да е свързана с мен. Всеки момент по границата ще се вдигне бунт — сър Джордж може и да е подочул това-онова, но не знае нищо конкретно. Оръжията стигнаха крайната си цел. Но те сами по себе си нямат стойност. Нужни са и средства. Трябва да се плаща на войниците, да се хранят и обличат. Всяко успешно въстание си има финансови разходи. А повярвай ми, моето въстание сто на сто ще бъде успешно. И хоп! — Алис се появява в най-удачния момент. Дисагите й са пълни с бижута. Изчислил съм стойността им. Добра стока, която може да осигури прилично живуркане за нас двамата някъде далеч от границата. Само че моите хора, въоръжени до зъби и яхнали коне, се спотайват наблизо и само чакат да им дам знак, за да разпердушинят тоя нещастен форт. И какво ще заварят тук? — Той се засмя с искрена радост. — Заблуден руски мужик, ошашавен лондонски полицай и малка пикла, на която ще й вземат играчките.