Джо изтича долу да види какво е положението в задния двор. От върбата висяха три чифта прерязани юзди, ала от конете нямаше и помен. С един замах Алис бе срязала юздите на трите добичета и ги бе натирила в планината с помощта на върбова пръчка по обратния път. А четвъртият? Джо забеляза прегънатите клони, които показваха накъде бе тръгнала. Вместо по царския път бе нагазила в обратна посока сред шубраците. Явно възнамеряваше да опише широка дъга, извън обсега на вражеските куршуми, и после да излезе на главното шосе. Ама на кое точно? Дали ще поеме към Симла, или ще хване отклонението за Джогиндар Нагар?
Той се помота из пътя, свирейки пронизително на конете, които отдавна бяха отпрашили надалеч. Не му се връщаше при Едгар Трууп, а още по-малко му се нравеше перспективата да прекара в негова компания цяла нощ в тоя страховит пущинак.
Докато се връщаше, се сепна от изстрел на пушка, долетял нейде иззад форта. Приближи се с предпазливи стъпки и надзърна зад ъгъла. Беше Едгар Трууп, нарамил китка зелен чай в една ръка и тлъст златист фазан в другата.
— Ето я вечерята — заяви той, щом зърна Джо. Очевидно ядът му беше минал. — По-добре от консервата с телешко, скътана в дисагите ми. Не извади късмет с конете, а? Нищо чудно! Тия малоумници сигурно вече са преполовили пътя за Симла. Хайде, аз ще стъкна огъня, а ти оскуби пилето. То и бездруго го разпердушиних с тия бойни патрони, ама нейсе, все е по-добре от консервата.
В главната стая на форта бе останало само мокро петно от Реджа Кхан.
— Какво направи с трупа? — попита Джо.
— Отнесох го долу, при събратята му плъхове — бодро отвърна Трууп. — Сега остава да изкараме нощта криво-ляво. Ще се редуваме да бдим на пост, докато се зазори. Сетне и двамата ще вардим, тъй че дано първото конско цвилене, което ще чуем, да е от потерята на Чарли Картър, а не от главорезите на Реджа Кхан, дето ще се сипнат да видят каква е хавата и защо не са чули сигнала на главатаря си!
Макар и жилав, фазанът се оказа много вкусен. Нощта се спусна изневиделица, докато двамата си режеха порции с ножа на Едгар. Жребият определи Джо да кара първа смяна на пост. Стиснал пушката и обладан от лошо предчувствие, той седна да наблюдава безлюдните хълмове, където вечерният здрач отстъпи място на месечината. Горските обитатели щъкаха и шумоляха под прозореца. Тук-там се мяркаха блеснали в мрака очи.
Някъде в тая пустош се намираше Алис, внезапно си помисли той. Сам-самичка, въоръжена само с онуй пищовче, запокитена далеч от цивилизацията. Яхнала уморена кранта. Върни се, Алис! Не бъди вироглава! Все ще измислим нещо! Ще му намерим колая!
Докато наблюдаваше, някъде в нощта се понесе страховит, вледеняващ крясък. Джо мигом скокна, уплашен и разтревожен. От ъгъла край огнището долетя съненият глас на Едгар Трууп:
— Това е просто чакал, Джо. Не се впрягай!
Джо се загърна плътно в кожуха на Чарли и продължи да будува.
Втората му смяна се падна в най-черната доба, около два часа преди зората да се сипне на източния хоризонт. Потърка сънени очи и се вгледа смаян в мрака. Не, това не беше мираж. В далечината неочаквано се появи светлина. Подвижна светлина. Всъщност бяха множество светлини. Той продължи да наблюдава. Приличаха на рояк светулки, които лъкатушеха нагоре по хълмовете точно по посока на форта. Джо напълно се ококори. Веднага събуди Едгар, който мигом скокна и се озова до прозореца. Грабна бинокъла от Джо.
— Имаме си компания — оповести той накрая. — И то многолюдна. Като гледам тия факли, ще да са някъде петдесетина души.
Щом светулките се изравниха с форта, трепкащите светлици бяха угасени, което Джо изтълкува като признак за обсада.
— От нашите ли са, или от чуждите? — неловко запита той. — И ако са от нашите, как ще им дадем знак? Може да ни вземат за врагове и да открият огън по нас.
— Може и да са хубостниците на Реджа Кхан. Идат да вземат някоя и друга пушка. Само че е малко вероятно. Твърде много са. Бръкни в дисагите и извади фенера ми. Намери ли го? Дай някакъв знак. Какъвто и да е.
Джо започна да сигнализира от амбразурата.
— Какво им казваш? — попита Трууп.
— Ами то е за фронтоваци от западния фронт. Така си давахме съобщения в окопите. „О.К.“ Научихме това от янките. Май значи „всичко е наред“.
Веднага получиха ответен сигнал от предната редица.
— Какво значи това? — припряно попита Трууп.
— Точка, точка, точка. Черта, черта, черта. Това значи „прието“ — осветли го Джо. — В Императорската руска армия не сте ли ползвали морзовата азбука?