— Да не би да намекваш по заобиколен начин, че в определена ситуация ти е отрязала квитанцията? Може би Джо има какво да каже по въпроса? Малката Алис е крайно пленително създание.
— Аз съм пас — заяви Джо.
Сър Джордж вдигна въпросително рунтавите си сиви вежди.
— Заместник-началникът на полицията е пас! Значи се връщаме на теб, Едгар, да внесеш по-голяма яснота по въпроса.
— Вярно е — поклати глава Едгар Трууп, — че мнозина й се възхищават. И… е, признавам си, че и аз съм един от тях. — Той се обърна към Джо. — Май това важи и за теб, Сандиландс?
— Добре де — намеси се и сър Джордж. — Тъй като, изглежда, това е модерно, и аз се присъединявам към числото на обожателите й. И за да се позовем на безпристрастно мнение, нека да се обърнем към Картър — май той единствен в Симла не е подвластен на обаянието й. Е, какво ще кажеш?
— Съгласен съм с Едгар. Единствено с Мари-Жан Питьо тя се чувстваше в свои води, само нея не е излъгала или разигравала.
— Да не би да намекваш…? — веждите отново се извиха въпросително.
— Аз имам обяснение за естеството на връзката им — заяви Джо. — Когато подготвяхме сеанса, помня, че Минерва Фриймантъл ми спомена как седмици наред Алис се опитвала да установи контакт с майка си. Самата Алис ми каза, че майка й починала, когато тя била на единайсет години, и я оставила на благоволението на студения, безхаберен и амбициозен баща — първият от мнозината мъже, които са я предали и са я измамили. Мари-Жан е доста по-голяма от Алис. Според мен в нейно лице тя вижда заместница на майка си. Навярно е едничкият човек на света, комуто може да се довери абсолютно и безусловно. И след като Алис изчезна от сцената, си мисля, че трябва да държим под око Мари-Жан, защото рано или късно бегълката ще опре до нея.
Чарли Картър кимна припряно.
— Погрижили сме се за това, сър Джордж. От три дни следим дома й и направихме обиск на къщата и склада й.
— Знам, че си майстор да завардиш всички порти — рече сър Джордж. — И как реагира Мари-Жан на това? Предполагам, че сте разговаряли с нея?
— Ами изглежда, че няма нищо за криене — всъщност това е факт, тъй като претършувахме всяко ъгълче. Казва, че най-малко от седмица не била виждала Алис. Пожела да научи дали сме я поставили под арест поради охраната на дома й и ни уведоми за намерението си утре да напусне Симла. Имала отдавнашен ангажимент в Бомбай и си е резервирала билет. Спомена, че нямала нищо против да бъде придружена от полицай в случай на необходимост. Според мен просто се избудалка с нас, сър.
Голяма лисица е тая Мари-Жан, помисли си Джо. Прави се на добричка пред полицията, ама сто на сто е вярна до гроб на Алис и ще опита някак да й помогне. Джо си рече, че ще трябва да направи едно последно посещение, преди да си тръгне от Симла.
Сър Джордж въздъхна.
— Давай, Картър. Разправяй какви още мерки си взел за издирването на лекокрилата птичка?
Картър отвърна делово:
— Има два начина Алис да напусне страната. Да се качи на теснолинейката от Джогиндар Нагар по посока към Амритсар, или пък да се върне обратно в Симла и да вземе тонга, а защо не и тукашната теснолинейка до Калка и оттам за Делхи?
— Не налетяхте ли на нея, докато се бъхтехте, поели на спасителната си мисия в планината?
— Не, сър. Но тя много лесно би могла да се покрие, щом е зърнала патрула.
— Да — провлачено рече сър Джордж. — Вие отдалече сте биели на очи. От няколко мили, бих казал. Ескадрон от бенгалски копиеносци — тъй наречената смъртоносна конница — въоръжени до зъби, яхнали чаткащи коне, предвождани от дузина факлоносци. Пък и доколкото познавам тия синковци, сигурно са пеели химна на гонката с лодки на Итън! Да, сто на сто ви е зърнала. Тъй че сега, три дни след разигралата се драма, може да се е скатала някъде в Симла или където й скимне. А другият изход?
— Проверяваме самоличността на всички пътници по линията за Джогиндар Нагар, сър. До момента не се е качвала европейка. — И той подаде списък с пътниците на сър Джордж.
— А изходите от Симла?
— И те са под наблюдение. И в Симла, и в Калка проверяват паспортите на всички пасажери. Поставил съм караул и на шосето за Калка, който проверява пътуващите. Засега няма резултат. — Той подаде друг списък. — Разбира се, по това време на годината малцина напускат Симла, тъй че работата ни е улеснена. Повече са пристигащите.
Сър Джордж прегледа списъка.
— Хмм… шестима данъчни инспектори, петима наркотрафиканти, четири френски монахини, трима вагабонти, двама ефрейтори — заключи той, — но няма яребица в крушата. Продължавай да тръскаш клоните, Картър!