Джо се огледа по-внимателно. Намираше се в първокласна каюта, просторна и добре оборудвана. Измъкна се полека от кревата, дръпна дантелената завеска от люка и зърна огряната от слънцето палуба. Пред погледа му мина двойка, тръгнала на здравословна разходка. Двамина френски офицери, които навярно се връщаха от отпуск, лениво пушеха край перилата и зяпаха умислено в простора. Наблизо изтопуркаха група ученички, поели обратно към училището си в Европа. Джо се наслаждаваше на слънцето, на френските звуци и френските миризми. За момента сякаш не бе англичанин, нито полицай. Снощи му бе харесало. Надяваше се да прекара приятно и новия ден.
Блаженото му бленуване бе прекъснато от прозявка и шумолене на чаршафи.
— Кафе? Надушвам кафе!
Изпод възглавницата се появи чорлава глава и Джо изплакна поглед в белите рамена, които изплуваха от памучните чаршафи.
— Налей ми де! Джо, не мога да отлепя клепачи, ако не глътна малко кафенце. Ама ти да не си го излочил всичкото, лаком дявол такъв?
— Твоето е на масичката ей там — кимна Джо по посока на подноса.
— Ама как тъй? Мигар смяташ, че ще се помъкна да си налея собственоръчно? Нали ще ми видиш задника? — Възмущението й се превърна в примирение. — Е, добре де, то и бездруго вече няма значение.
Тя се измъкна гола и се защура из стаята. Джо се смили и вдигна от пода един халат. Отиде до нея и я обгърна с него. Целуна я по ухото.
— Много си срамежлива като за момиче от шоубизнеса, Мейси.
Тя отметна дълъг лъскав кичур, за да го погледне достатъчно свирепо.
— Не съм била танцьорка на канкан, Джо Сандиландс! Нито на сцена, нито на частно парти. Пък и човек неусетно губи форма. Не съм имала друг след Мерл. — Тя се засмя дрезгаво. — И той не беше стока, ако разбираш какво имам предвид.
— Е, нямах представа. За мен е чест, че ти… — галантно поде Джо.
— Дръвник — сряза го Мейси. — Недей да се хабиш. Просто се чифтосахме. Правим си взаимна услуга. Пътуването ще е дълго, а аз не знам да играя карти. С тая сюрия младоци, които щъкат на борда, напомпани от шампанско и чист въздух, сто на сто имам полза край вратата на каютата ми да варди някое добричко лондонско ченге.
— Хубаво го каза, Мейси! — рече Джо заплашително. — Само че кой ще пази пазача, а? Я остави тая чаша!
Срещнаха се след няколко часа. Джо се беше издокарал като за разходка. Мейси бе облякла бяла памучна рокля с бродерия и се пазеше от знойното слънце на Индийския океан с широкопола шапка и чадърче. По нищо не се отличаваше от французойките, които прилежно се разкарваха по палубата по двойки или на групи. Като я хвана възхитен под ръка, Джо рече:
— Хайде сега да се поразтъпчем, та да се покажем и ние пред хората.
След две обиколки на палубата се настаниха на сенчестата страна на кораба и си поръчаха питиета.
— Не знам защо се чувствам толкова жадна — рече Мейси.
Отдолу се чуваше оркестърът, който репетираше програмата за вечерта.
— Нямахме време да си поговорим — каза Джо. — Все нещо ни пречеше. Какво стана с теб, Мейси? Защо напусна Симла? И защо пътуваш с този кораб?
Мейси направи гримаса.
— Ами ти за пореден път ми стъжни живота и ме принуди да си обера крушите, нахалник такъв!
— Стъжнил ли съм го? Нещо не схващам. Сър Джордж ми каза, че бил много благодарен за подкрепата ти и изобщо не възнамеряваше да ти усложнява битието.
— Това няма нищо общо с Джордж. Ти ми скапа бизнеса с оная твоя измислица. Сума народ се юрна само заради сеира. Минерва Фриймантъл, шарлатанката! Тъй ли се казва, Джо? Разни шмекерийки за разтуха на богаташите! Това проклето видение подкокороса сеирджиите и напъди сериозните клиенти. Е, то всяко чудо за три дни. След време всичко щеше да си тръгне постарому, ама Симла ми дойде до гуша! Пък и Индия нещо вече не ми понася. Страната е като разбунено море. — Мейси потрепери въпреки жегата. — Не виждам надалеч в бъдещето — не си го позволявам — ама понякога ми се явява пряко волята ми.
Бавният фокстрот отдолу замря и оркестърът мигом подхвана по-динамична мелодия в джазов стил. След кратка загрявка засвириха доста професионално „Сейнт Луис блус“. Две дечица, съпроводени от бавачката си, заподскачаха радостно в ритъм с мелодията. Две монахини в светлосиви одежди седнаха на шезлонгите, всяка понесла молитвеника си.