Мейси го слушаше ококорено.
— Брей, таквоз нещо не бях чувала досега! Определено имам нужда от още едно питие. — И тя подвикна на един от стюардите. — Значи оная божа кравичка Алис се е оказала измамница, която е разигравала сума народ цели три години?
— Да, това е факт, тя самата го е признала. Казала е на Реджа Кхан за чуждата самоличност. Флора и Трууп са били единствените хора в Симла — пък и в целия свят — които са били наясно с цялата истина.
— Как тъй? Дори и Реджи е бил в неведение? Собственият й съпруг? — Мейси се изкикоти дрезгаво. — Ама че се е усукала!
Джо се усмихна.
— Знам какво имаш предвид. Интересно как ли го е баламосала в леглото?
— Нямах си и хабер от всичко това! А пък си мислех, че знам тайните на цяла Симла! Ама чакай малко, Джо… — Мейси прехапа устни и присви очи. — Виж, знам, че ти си детективът и умът ти блести като нова монета, тъй че ми е малко тъпо да ти давам акъл, само че… нещо не се връзва! Едно-две нещица от туй, което ми разправи, ми прозвучаха доста странно. — Тя го погледна замислено. — И може би тъкмо затова ми разказа всичко? И ти не можеш да си намериш място, а? Тъй де, става въпрос за убийствата. Очевидно Алис не ги е извършила собственоръчно, ама дали е заповядала на Реджа Кхан да убие ония двама мъже?
— И да, и не — отвърна Джо.
— Това пък какво значи? Хайде, Джо, изплюй камъчето!
— Това значи, че истината не е възтържествувала. Добрах се до нея само наполовина. Което значи, че някой убиец си щъка на свобода.
Джо се умълча, загледан в пасажерите, които се наслаждаваха на слънцето.
— Нека те светна по въпроса, Мейси — рече той накрая. — Убиецът се намира на този кораб.
Глава двадесет и девета
Като добро момиче, Мейси съобрази да не се озърта наоколо.
— Мейси, искам да обсъдя този въпрос с теб. Кажи ми, ако смяташ, че драматизирам и бездруго сложната ситуация.
— Хубаво де — щом желаеш само разумен съвет, а не намесата на висшите сили. Хич и не си мечтай за подобно нещо! Не мога да се възползвам от дарбата си за лични облаги. То е все едно да се опитвам да разбера кой ще спечели следващото дерби. — Мейси се умълча и го изгледа изпитателно. — Да не би ти… ние да сме в опасност, Джо? — попита тя.
— Не знам със сигурност. Съществува такава вероятност. Намираме се насред морската пустош! Няма никакви гаранции.
— Я ми обясни по-ясно.
— Ами следите водят към двете убийства — бавно поде Джо. — Модус операнди, както го наричаме в бранша.
Мейси кимна.
— Няма нужда да ме обучаваш. Братът на Мерл (един отвратителен тип) бил снайперист по време на войната. Отегчаваше ни до смърт с приказките си на тая тема. И не че съм запомнила кой знае какво, ама поне в две неща от твоята история щеше да се усъмни. Казваш, че Лайънъл е бил застрелян в лицето с един куршум, нали? А Корсовски бил гръмнат в гърдите с два куршума. Ето ти на!
— Мейси, направо си страхотна! — възкликна Джо емоционално. — Това е мръсен занаят. Братът на Мерл щеше да каже — и аз щях да се съглася с него — че снайперистите винаги избират за мишена една и съща част на тялото. Нямам предвид рутинната стрелба насред бойното поле, когато някой малоумник надзърта непредпазливо и си търси белята. Говорим за сериозно и внимателно обмисляно убийство от далечно разстояние. Бяхме се научили да разпознаваме снайперистите според персоналния им стил, даже им бяхме измислили прякори. Обикновено се целят в гръдния кош, тъй като има по-голяма площ, и ако разполагат с време, винаги го правят с два залпа, за по-сигурно. Убийството на Корсовски е било хладнокръвно, овладяно и извършено като по учебник. Носи съвсем различен почерк от първата стрелба. Лайънъл е бил прострелян с един куршум. При това в главата. Заедно с Чарли Картър направихме оглед на сцената и да знаеш, че останах направо слисан! И аз съм добър стрелец, ама надали ще рискувам да се целя в главата, и то само с един изстрел — не и от подобно разстояние.
— И казваш, че оръжията са били различни?
— Да. Сигурно братът на Мерл щеше да си каже тежката дума и по тоя въпрос.