— Е, аз искам да чуя! — гневно възкликна Мейси. — Целият свят трябва да чуе! То е върла срамота такива двулични хитруши да се измъкнат безнаказано и благодарение на тоя маскарад да изчезнат отвъд океана! Джо, нима ще ги пуснеш ей тъй? Направо ми се повдига, като си помисля как тия двечките ще си свият някъде гнезденце и ще си живуркат с плячкосаните жълтици! Ако бяха задигнали златен часовник, щеше да ги попилееш! — жлъчно завърши тя.
— Нямам избор. При дадените обстоятелства съм безсилен. От Индия до САЩ — опасявам се, че обсегът е твърде голям за британската юрисдикция.
Двете монахини го гледаха с ехидно задоволство. Изведнъж го обзе гняв и покруса заради Корсовски.
— Само че Фьодор беше любимец на цяла Америка — рече той. — Няма да е трудно да се насочат по вярна следа онези, които са заинтересувани да изправят на съд убийците му. Защо, по дяволите, трябваше да го убиваш, Алис? Можеше просто да се махнеш от Симла, за да не се засечете.
Алис седеше като на тръни, затова Мари-Жан й се притече на помощ, като майчински погали ръката й.
— Миналия ноември Алис ми каза, че този мъж щял да пристигне в Симла. Не знам доколко сте запознат с житието й, капитане… Може би не сте наясно, че този бляскав и възхваляван руснак, толкова мазен, сантиментален и самовлюбен — като повечето руснаци, ако ме питате… — Тя позамълча и накрая гневно възкликна: — Мерзавец! Запознал се с Алис в Южна Франция, където тя била на гости с познати, и успял да я прелъсти. А тя е била ученичка! Той, естествено, обещал да се ожени за нея. Спестил й факта, че вече бил женен за рускиня, която живеела в Ню Йорк. При първия признак за надвисналата война офейкал за Щатите, откъдето пратил писмо на Алис с обяснение за станалото. Виждала съм писмото. Знам, че е било истина.
— Достатъчно, Мари-Жан. Той знае историята, аз му я разказах. Знае всичко необходимо. Трябва да вървим.
Думите на Алис прозвучаха рязко и Джо отново долови нотка на неувереност. Това просветление бе последвано от усещането за триумф, което човек изпитва, щом проумее, че опонентът му на карти блъфира. Алис отново се опитваше да прикрие нещо, което би навредило на репутацията й, ако станеше всеобщо достояние. А той като че ли вече се досещаше за ахилесовата й пета.
— Останете още мъничко, тъкмо ни носят питиетата — приветливо настоя Джо. — Мари-Жан, моля те, продължавай, само че имай предвид, че лично познавах Корсовски и останах с чудесни впечатления от него. Трудно ще ме убедиш, че е злоупотребил с такова невинно създание, каквато Алис несъмнено е била по онова време.
Алис го изгледа със сподавена неприязън, ала Мари-Жан охотно се впусна в приказки.
— Ще разберете, че сте се излъгали относно личността му, капитане! Алис не му казала, че в оня момент тя вече била бременна. Разрешила проблема дискретно в една френска клиника, но това оставило неизлечима емоционална и физическа травма, която с времето даже се задълбочила. Тя го възневидяла, и то с пълно основание. Алис бе изключително мила с мен и аз съм й безкрайно задължена, тъй че за мен бе дребна работа да й свърша тази услуга, сиреч да елиминирам причината за страданието й. От малка се научих да стрелям, даже имах по-точен мерник от братята си, но нали бях момиче — никой не ме похвали.
— Напротив, Мари-Жан — рече Джо. — Ти си наистина изпечен стрелец. Успя да заблудиш мнозина с класната си стрелба. Решихме, че убийството е дело на даровит снайперист.
При този комплимент тя се усмихна бавно и доволно.
— Ами имах си даровит учител. Горският на баща ми е бил войник. Сражавал се е в планината Ел Риф в Мароко и е оцелял. Имам набито око, пък и мишената не бе кой знае колко трудна — скромно додаде тя.
Мейси изсумтя неприязнено.
— „Мишената“, както го наричаш, е бил жив човек, а „дарбата“ ти, е разплискала кръвта и плътта му по Джо. И все още не проумявам причината. Хич не ми се вярва да е било заради бедничката Алис.
Мари-Жан отправи хладен поглед в простора, сякаш беше под достойнството й да бъде в компанията на Мейси, камо ли да слуша дръзкия й коментар.
Мейси обаче невъзмутимо продължи тирадата си, обзета от внезапно просветление.
— Ами да! Сторила си го заради самата себе си! До този момент си била на заден план. Знаела си, че оня руснак е бил голямата й любов… и ако се появи отново в живота й, кой знае какво е можело да последва? Казала ти е, че го ненавижда, ама ти не си вчерашна и знаеш, че от омразата до любовта има само една крачка. На мен ми се струва — сигурно и ти си го надушила — че тя е щяла като нищо да си събере партакешите и да се метне на първия кораб заедно с него! И да зареже дружката си Мари-Жан на произвола на съдбата. Ти я обичаш, нали, Мари-Жан? Тя е всичко за теб. Не би позволила отново да попадне под обаянието на Корсовски. Тя изобщо не те е карала да го убиеш — ти си го сторила на своя глава!