Мари-Жан запази презрителното си безмълвие, само леко се изчерви, което бе единственият признак, че Мейси бе улучила право в десетката. Мълчанието й допълнително подкокороса Мейси.
— Ах, тия мъже! На коя ли от нас не се е искало да ги нареди в редичка и да ги гръмне, нали, драга? Ти кого всъщност застреля? Кого видя през мерника, когато натискаше спусъка? Баща си? Братята си? — Тя замълча малко, после добави: — Или всички онези, които са те поглеждали и бързо са отвръщали погледа си? Представяш убийството като един вид услуга, като безкористен жест към тази зловредна уличница. Да, ама не! Постъпката ти не е била нито самоотвержена, нито доблестна. Просто си си направила кефа!
— Мейси! Мейси! — възкликна Джо, забелязал как Алис трепна при думата „уличница“. Значи беше прав — тя не бе разказала на Мари-Жан тази част от живота си. Не беше за вярване, че набожната французойка още се намираше в неведение за истинската същност на Алис Кониърс. Никога не би споделила с Джо разкритието си за зеленото бельо, ако знаеше истината, и след всички доскорошни перипетии все още тънеше в неведение. Ето какво Алис копнееше да скрие от Мари-Жан. Само да си беше отворил устата, и щеше навеки да унищожи единственото истинско и стойностно приятелство в живота й. Не искаше той да я разобличи пред Мари-Жан.
В миг на просветление Джо схвана какво свързваше тези две жени, на пръв поглед толкова различни. Проумя, че в очите на Мари-Жан Алис все още бе онази ранена и съсипана девойка, която бе спасила след Бьонската катастрофа. Беше й помогнала да се изправи на крака, и макар да бе станала здрава, красива и успяла бизнес дама, все пак имаше нужда да бъде закриляна от предишния си живот. Алис копнееше за своего рода убежище, което бе намерила в лицето на Мари-Жан, която никога не й задаваше излишни въпроси и безрезервно я приютяваше под крилото си, за разлика от наглите използвачи. Безусловната вяра на Мари-Жан бе най-свидното нещо за Алис. И тя негласно умоляваше Джо да не я издава.
Той се вгледа в сините й очи и си помисли, че навярно за пръв път прозря истинската й същност. Монашеското расо и очилата изобщо не го заблудиха. В погледа й се четеше молба, боязън и безмълвно послание. Мейси беше предвидила този момент. Как го каза? „Длъжник си й, Джо. И двамата го знаете.“ И сега Алис му го напомняше без думи. Изведнъж Джо се почувства безкрайно изморен. От изнудването, от измамите, от жегата. Прищя му се най-сетне да скъса веднъж завинаги с тази жена, да я изтръгне от живота си. Беше му втръснало от емоционалното и професионалното напрежение, на което бе подложен в Индия. Алис бе олицетворение на многопластовите заплетени интриги в екзотичната страна, от които той копнееше да се отърве. Искаше му се пак да си е в Лондон и да усеща студения вятър откъм Темза, да вижда димните кълба над гара „Лотс Роуд“, да го буди камбаната на „Сейнт Люк“ в Челси. Искаше да се гушне в кревата с Мейси.
Изправи се.
— Няма да ти се размине, Алис Кониърс — заяви той, като произнесе отчетливо фалшивото й име за нейно успокоение. По този начин й даде да разбере, че двамата бяха квит. — Лондонските ченгета не са изповедници и не опрощават грехове. За това е нужно да се обърнеш към по-висока инстанция. Засега си свободна. От мен. На този терен. — Той хвана Мейси под ръка и като кимна на двете монахини, се отдалечи.
На вратата Мейси, която изразяваше неодобрението си с демонстративно мълчание и здраво стискане на лакътя му, се смили над него.
— Разбирам защо постъпи така, Джо. Е, ясно е, че не можеш нищо да сториш — просъска тя в ухото му. — Само че ме гложди, дето тия хубостници ще се измъкнат безнаказано за убийство! Не може така!
Тя охлаби яката си хватка, наперено се върна към масата и се изтъпанчи пред двете монахини, които смълчано и ококорено чакаха какво ще им каже. Мейси се умълча, наклонила глава и заслушана във вътрешния си глас. Накрая проговори с плътен глас, който едва долиташе до Джо.
— В Симла тъй и не успях да ви предам посланието на един човек, който копнееше да установи контакт с вас, мисис Шарп, по причина на объркана идентичност — знаете какво имам предвид. Хана. Тъй се казва покойницата. Хана Нютън. Никой на сеансите нямаше такава фамилия, нали? Сигурно ви е някоя роднина. Стори ми се много разтревожена. Държеше да прати послание от отвъдното до една млада персона на нашата земя. Искаше да ви предупреди за нещо страховито! Брррр! Не ми се ще да съм на ваше място за всичкия асамски чай на света! — Мейси поклати глава и потръпна от ужасните си видения. Джо видя как устните на Алис неволно оформиха думичката „мама“, но се сдържа да я произнесе.