— Предложих на господина да го докарам с колата, пратена да ме вземе от Калка. Стана жертва на снайперист, на около пет мили надолу по пътя. Карабина калибър 303, два точни изстрела в сърцето. Олекотени куршуми — входните отверстия са съвсем миниатюрни, но задните са колкото юмрук. Да не говорим как пострада тапицерията на губернатора. Мога ли да предложа — подметна Джо — да отидем до сцената на местопрестъплението? И то възможно най-скоро? Двамата с шофьора маркирахме мястото — може да се натъкнем на пресни следи.
Началникът се позамисли.
— Между другото, казвам се Картър. Хм, Дяволското бърдо! Пада се отсам на Тара Деви. Бива си го това местенце! Нужен е цял полк, за да претърси местността. Както биха казали в Дивия запад, редно е да направим хайка.
При тези думи той гръмко се разпореди, след което шестима кавалеристи се метнаха на конете и поведоха още два за Джо и Картър. Преди да възседне своя, Картър с властен жест нареди на един служител да се погрижи за трупа и колата. Шофьорът на губернатора бе съпроводен до управлението, за да даде показания.
— Междувременно можем да обменим някои идеи — рече Картър, щом потеглиха. — Горе-долу схванах картинката, но кажете ми какво правите вие самият в Симла?
— В отпуска съм — отвърна Джо. — Бях зачислен към полицията в Бенгал, но назначението ми приключи и сър Джордж любезно ме покани да си отдъхна в лятното му бунгало за месец време. Да кажа на Индия последно сбогом, преди да се завърна в Англия. Сигурно се е разчуло за мисията ми в Калкута?
Той хвърли изпитателен поглед към Картър. Полицаят се мъчеше да сподави усмивката си. Беше проумял, че извитата лява вежда, която придаваше на госта вид на студено високомерие и любопитство, всъщност бе постоянна гримаса, плод на нескопосана пластична хирургия.
— Ами чух — поправете ме, ако греша, ама съм в края на слухарската верига — че сте били много ценен кадър от скотландярдовите мускетари, тоест от разузнаването, а сетне ви прехвърлили при цивилните. Един вид да напомпат силите на реда с качествени умници.
Сандиландс отново обърна към него гротескната половинка на лика си, но Картър продължи да нарежда делово и дружелюбно:
— И че доста сте изучили колегите в Бенгал на разни хватки при разследвания, разпити и тем подобни.
— Това е вярно — каза Джо. — Само че ти повтарям, Картър, че вече приключих и сега съм отпускар. Не съм тук, за да ти давам акъл. Изобщо не ми се ще да се забърквам в тая работа. — Но докато произнасяше тези думи, вместо инстинктивната неохота, той пламна от гняв. Стана му мъчно за Фьодор Корсовски, този добронамерен, въодушевен и дружелюбен човек, който беше жив-живеничък само допреди няколко часа. Нали тъкмо в неговите уши отекна предсмъртния вик на прекрасния му глас? Уф, разбира се, че не можеше да остане настрана от случая!
Сякаш прочел мислите му, Картър безобидно рече:
— Слушай, Сандиландс, ти и бездруго си забъркан, тъй че не се впрягай. В Лондон сигурно всяка седмица застрелват по двама-трима баритони, но, право да ти кажа, за Симла това е нещо ново. И аз приветствам малко екшън, тъй като напоследък май гоня единствено нахалните маймуни в близкия лес.
Последвани от хайката, те си проправиха път в долната част на града и излязоха на открития път. Отначало поеха в тръс, след това преминаха в лек галоп. Картър яздеше редом с Джо.
— Разкажи ми повече за този руснак — рече той. — Двамата сте прекарали доста време заедно. Освен поканата в театър „Гейъти“, имал ли е друга работа в Симла? Или някакви познати, приятели в нашия град? Дали е имал уговорка да го посрещнат? Опитвам се да проумея защо са застреляли тоя нещастник.
— И аз не разбрах кой знае какво — рече на свой ред Джо. — Спомена, че си кореспондирал с Дружеството на театралните любители в Симла, което организирало посещението му. Останах с впечатление, че става въпрос за делово споразумение. Дори не спомена конкретно име на някой човек. По моему е приел ангажимента от чист ентусиазъм, тъй като открай време копнеел да посети това място. Даже отказал много изгодна оферта за Ню Йорк.
Картър хвърли остър поглед на Джо.
— Да не би да твърдиш, че човекът е дошъл насам само за разтуха? — След това рязко изкомандва на подопечните си, четирима от които мигом наобиколиха Джо и заоглеждаха околността с повишена бдителност.