— Разбирам. Мейси, що за чудесии са това? Кажи ми! Чувствам се като в небрано лозе.
— Твоя милост ли се чувства тъй? — възкликна Мейси саркастично. — А питаш ли на мен какво ми е? Чудесии, ама са факт! Само че ти си се заплеснал по твоите полицейски работи и си мислиш, че щом не схващаш нещо, значи изобщо не съществува! Докъде бяхме стигнали? Мистър и мисис Тили. Той е финансист. Трите им момчета загинали във Фландрия. Най-големият идва доста честичко, да ги утеши. После следва мис Тролъп. Тя ще дойде за пръв път. Иска да се свърже с Белоснежко — покойното й куче.
— Има ли някаква надежда? — попита Джо престорено сериозно.
— Да. Ако беше някой папагал или друга гадинка, няма шанс, ама кучетата откликват. Завират си муцуните в ръцете на човека, за да покажат, че са тук. После иде ред на лейтенант Дрейк и съпругата му. Двете им дъщери близначки починали от холера в долината преди три години. Още хранят надежда. А сетне е мисис Шарп от ИКТК. Съпругът й никога не я придружава. Тя се опитва да се свърже с майка си.
Джо отклони погледа си, за да не издаде любопитството си, но Минерва го усети.
— Аха! Ето коя е жертвата ти! Светицата Алис? Брей! — Тя се усмихна подигравателно и продължи със списъка. — А последният е Сесил Робъртсън, бижутерът. Според мен идва само за да ме изпита. Винаги има по някой любопитко. Но той е много вещ в разните религии и проявява отчасти научен интерес, тъй да се каже, към уменията ми. А, забравихме да прибавим името на един пришълец — Джо Сандиландс, полицай, изнудвач и скептик. Като вземе да се навърта наоколо, духовете мигом ще си плюят на петите! И много правилно! Хайде, нищо повече няма да изкопчиш от мен. Марш от тук! Хеката20 си иска мястото.
Джо се изправи и котката доволно се метна връз креслото.
— Няма да съжаляваш, че се съгласи, Мейси. Много ти благодаря за…
— Стига си плямпал, умнико! — скастри го тя. — На мен няма какво да ми се умилкваш. Щом съм рекла — ще го направя, тъй че стига приказки.
Джо направи честна хусарска физиономия и сложи ръка на сърцето си.
— Дала си ми дума и аз ти вярвам, Мейси. Де да ми вярваше и ти поне мъничко.
Мейси Фрийман се засмя гръмко, при което апетитният й бюст потрепна, а нефритената огърлица звънна около шията й.
— Защо си такава? Та нали тъкмо аз се постарах да изчистя онова обвинение от досието ти в Лондон? От четири години се радваш на безупречна репутация!
При тези думи той пъргаво отскочи и на косъм се отърва от чашата с уиски, която профуча край ухото му.
Глава петнадесета
Стаята изглеждаше съвсем другояче, когато отново дойде в петък вечерта. Тъмночервените завеси бяха спуснати, а в камината грееше весел огън. Осветлението бе дискретно, но предостатъчно — две-три лампи „Тифани“ и редица запалени свещи в центъра на масата.
Котката бе изшъткана от сцената. Минерва Фриймантъл беше сама, когато той пристигна. Бе облякла семпла рокля от зелено кадифе, с дълбоко деколте и без ръкави, за да е видно, рече си Джо, че в сеанса нямаше скрито-покрито. Той се възхити, като истински ценител, от пищната й снага, тъй несъвместима с модерната хубост — закръглените бели ръце, невероятно тънката талия, приклещена между напращелия й бюст и закръгления й ханш. Минерва! Хубаво име за жена с нейната външност, помисли си Джо. Внушителна като римските статуи, които някога са красели храма на Богинята на мъдростта, размечта се той. Пък и подходяща да разсейва мъжете, които са имали късмет да се озоват на сеансите й. Прецени, че все още си имаше закваска от шоубизнеса, и си беше същата умница.
В разрез с местните обичаи нямаше никакви напитки или бонбони. Тоя сеанс си беше сериозна работа, а не дъра-бъра с почерпки. Всичко беше отрепетирано, затова двамата с лекота влязоха в ролите си при появата на останалите участници. Представиха ги един другиму вкратце, без обаче да изпадат в обичайните светски любезности. Гостите бяха дружелюбни и го поздравиха добросърдечно, но все пак неволно се дистанцираха, подобно на хора, озовали се в чакалнята на операционна зала. Всеки бе погълнат от собствените си грижи и нехаеше за кахърите му.
Алис Кониърс-Шарп пристигна последна и остана изненадана, но доволна от присъствието му.
20
Хеката в древногръцката митология е богиня, която най-често е свързвана с магическото изкуство и с тройния кръстопът. — Бел.прев.