— И тогава се срещнахте с Алис Кониърс.
— Пътувахме в едно и също купе. Останах много впечатлена от нея. Толкова невинна и въодушевена, целият живот беше пред нея! На години бе почти моя връстничка, ала разликата помежду ни бе от земята до небето. Тя тепърва щеше да наследи огромно състояние и да се омъжи, а за мен животът сякаш бе свършил — чувствах се изморена, обезверена, употребена. Бях преживяла толкова много, а не бях постигнала нищо. Завиждах й.
— Толкова много, че си откраднала живота й?
— Не беше нарочно. Изобщо не съм смятала, че ще стане така. Вярвам, че това бе пръстът на съдбата. Импулсивна реакция. Човек не знае, че е способен на такова нещо, капитане, докато не му дойде до главата — в един миг проумяваш, че си единственият оцелял от тоя ужас. Сякаш сам Господ ме изпрати в дамската тоалетна броени секунди преди да полетим в пропастта. Това ми спаси живота, защото помещението бе малко и добре уплътнено с килим и тапицерия. Е, и аз се лашках насам-натам, но все пак бях далеч по-защитена от останалите. — Тя докосна лицето си. — Огледалото се пръсна и поряза бузата ми, спуках няколко ребра и изкълчих китката си, но не бях чак толкова зле, по-скоро се преструвах. Когато се измъкнах от помлените ламарини, съзрях околната касапница. Единствено аз бях оживяла. Само някакво бебе пищеше, но след малко и то замлъкна. Сигурно би трябвало да съм потресена и сломена, но изобщо не се чувствах така. — Тя сбърчи лице в копнежа си да изрази душевното си състояние. — Бях на седмото небе от радост, чувствах се богоизбрана. От всички тия хора само аз бях оцеляла и можех да сторя, каквото пожелая. Разходих се наоколо и огледах спътниците си. Алис Кониърс, това мило девойче, също бе мъртво. Само преди минути кипеше от живот, а сега приличаше на счупена кукла. Каква жестока шега! Само че аз не съм й откраднала живота, Джо. По-скоро съдбата ми го поднесе на тепсия. Видях го съсипан и поломен сред острите зъбери и го вдигнах. Положих го върху себе си — оказа се по мярка. Нали знаеш какво е казал Наполеон? „Аз не съм узурпирал трона. Намерих френската корона в една канавка и я вдигнах с острието на меча си.“ Същият беше и моят случай.
Последва мълчание. На Джо му се стори, че тя се колебаеше дали да продължи. След малко го стори, но с по-остър тон.
— Трябва да знаеш, че Алис Кониърс беше една никаквица! Плиткоумна бърборана! Не притежаваше нито интелект, нито жизнен опит. Е, имаше що-годе някакъв чар, ама изобщо не я виждах начело на ИКТК — та тя и с домашен любимец не можеше да се справи, камо ли с пазарната конюнктура на фирма от такъв ранг. Сигурно щеше да се омъжи за Реджи и да остави нещата в негови ръце. Той на свой ред щеше порядъчно да издои компанията и направо да я довърши.
— Защо ми казваш всичко това, Изабел?
— Моля те, наричай ме Алис. Свикнала съм с това име. И бездруго знаеш истинската ми самоличност.
— Добре, Алис… Не те познавам много добре…
— Можем да поправим този пропуск, Джо — заяви тя с флиртаджийски тон.
— Не те познавам добре, Алис, но едно нещо със сигурност знам — ти никога не казваш и не вършиш нещо случайно. Питам се с каква цел ми разправи всичко това? Вече бях надушил истината, но не знаех подробностите.
Тя се обърна към него с неподправена усмивка.
— Защото и двамата много добре знаем, че думите ми нямат никаква тежест. Дори някой будала да изслуша историята ти, аз ще отричам до дупка! И ти си наясно с това, нали?
— Разбира се. Мнозина биха се застъпили за теб. Доста народ се препитава от дейността на ИКТК. Как ли биха реагирали, ако ти щракна белезниците и ги лиша от присъствието ти? Пък и какъв смисъл има? Едва ли ще са ми благодарни, ако съпругът ти Реджи поеме бизнеса! Ти си кумир за много хора в Симла. Можем да разчитаме единствено на показанията на един полусляп инвалид, с когото сте пътували за кратко преди три години. Дори той самият не си вярва много. Не бих го призовал за свидетел. Пък и големците ще сплотят редици, за да защитят статуквото си. Напълно си права — и двамата сме наясно с картинката. Ето защо отново те питам — защо ми разправи всичко това?
Тя се присламчи по-близо и въздъхна.
— Защото с разкритието си за самоличността ми се излагаш на смъртна опасност, Джо Сандиландс. Длъжна съм да те предупредя. Важно е да знаеш цялата история, за да схванеш причината за дереджето си.
Тя се измъкна полека изпод сакото, освободи дясната си ръка и сложи пистолета си в дланта му.
— Ето, вземи това. На този етап на теб ще ти свърши по-добра работа, отколкото на мен. Запомни, че не само ти знаеш коя съм в действителност.