— Ще открия кой те изнудва, ще му заложим капан и тъй ще заловим убиеца.
— Смяташ ли, че за броени дни ще успееш в това, в което аз не успявам вече три години? И аз съм правила опити, да знаеш. Съвсем дискретно, естествено. Реджа Кхан знае цялата истина от самото начало и макар да обединихме усилия, нищо не постигнахме.
— Е, поне ще разполагаме с целия арсенал на закона — специалист от Скотланд Ярд, местните спецове и несравнимия сър Джордж — цяло съзвездие от таланти! — заяви Джо с лековат и успокоителен тон. — Но трябва да знам, Алис, докъде се простира близостта ти с Реджа Кхан?
— Разправих му защо ме изнудват още при първото писмо. Тоест, че съм си присвоила самоличността на Алис. Беше рисковано, но трябваше да се доверя някому. И никога не съм имала повод да съжалявам за решението си. Той не задава въпроси — винаги е бил много разбран. От племето патан е, а те са родени конспиратори, най-добрите в света. Многократно ми е давал да разбера, че мога да му имам вяра. Знае, че съм с фалшива самоличност, но изобщо не му пука. — Тя се разшава неловко. — Джо, не съм споделила с него всичко, което ти казах тази вечер. Няма и понятие за… кариерата ми във Франция. Както и за Корсовски, и за другите.
— Е, няма да го научи от мен. Това изобщо не ми влиза в работата.
— Не искам да разбере. Държа да ме уважава. А за момента е така, сигурна съм. Помага ми дискретно и безкористно. Уреди сметките с парите за откупа. И то без никакъв проблем. Бяхме улеснени от редовния характер на сделката. Финансите на компанията са в негови ръце и навярно е измъдрил някои фантомни служители със солидна заплата. Не се интересува коя съм. Пристигнах в Индия с право на власт, от която се възползвах. При това с положителен резултат. Приема ме такава, каквато съм, и би направил всичко, за да… — думите й заглъхнаха и тя се позамисли, преди да добави: — Вярвам му безрезервно.
Лунните лъчи, прокраднали се сред разлюлените клонки, хвърлиха крехък светлик върху несигурното й изражение. На Джо му стана жал при вида на това красиво, но беззащитно лице. Та кому ли можеше тя да се довери безрезервно, помисли си той. Имала ли бе някога истински приятел? Винаги са я използвали, лъгали, прехвърляли от мъж на мъж, докато накрая се озове буквално в лапите на закона. Подирила подслон в прегръдката на човек, който далеч не беше на нейна страна, дори напротив — заплашваше я с лишаване от свобода и бе заплаха за живота й. Ала пряко волята си той питаеше дълбок копнеж да я защити, да я предпази от врага й. Време беше да действа.
Той стана, изправи и нея на крак и пъхна пистолета й в джоба си.
— Стана късно. Ще те изпратя до Главната, откъдето ще си вземеш рикшата. Ако останем така насаме, утре из Симла ще тръгнат много по-грозни слухове. А пътьом ще те осветля как можеш да ни помогнеш по-нататък.
Джо помогна на Алис да се качи на рикшата и продължи да държи ръката й, после неволно я поднесе към устните си и я целуна. За миг останаха безмълвно загледани един в друг.
— Джо — прошепна Алис с въздишка, — ще ми се да те познавам по-добре. Ти знаеш цялата ми биография, а аз съм в пълно неведение за личността ти. Не е ли странно?
— Е, то няма какво толкова да знаеш за мен — отвърна той. — Аз съм много прозаичен.
Тя го изгледа замислено.
— Преструваш се на такъв, но криеш дълбока душа. — После подвикна на носачите. Рикшата потегли към завоя сред скърцане, топуркане на стъпала и подрънкване на звънчета, а Джо остана на място, докато возилото и дамата в него изчезнаха от погледа му. „Ти знаеш цялата ми биография“, му беше казала тя. Как ли пък не, рече си Джо. Цял един живот няма да ми стигне да узная всички патила на тази забележителна, сложна и честно казано, безкрайно съблазнителна млада жена. Какво е обвинението в подобни случаи? „Намеса в свидетелски показания.“ Е, с такава свидетелка на драго сърце бих се замесил!
Обърна се и понечи да си тръгне, когато от мрака долетя леко ироничен глас.
— „Що бродиш, рицарю въоръжени, тъй бледен и самотен?“
В оскъдната улична светлина се очерта силуетът на Чарли Картър.
— Къде бродиш, капитане? Май се каниш да нагазиш лука, а?
Джо възкликна с искрена радост при появата му.
— Надали ще ми кажеш как, по дяволите, ми хвана дирите?!
— Фасулска работа! Проследих те след сеанса. Същото сториха и носачите на рикшата на Алис, както и две улични псета, „и хукнаха подире му клисарят, гробарят и господарят“. Сигурно цяла Симла ври и кипи в момента.