— Е, голяма работа — рече Джо. — Ама наистина ми е драго да те видя и знаеш ли какво? Умирам за едно питие! Има защо да се почерпим тая вечер!
— Хм, чудна работа — точно тъй се изказа и сър Джордж. Всъщност той ми нареди да те доставя в дома му, а щом ти се ще питие, надали ще намериш другаде по-качествени напитки. Искаш ли да идем пеш? Тъкмо ще си проветрим мозъците и ще ми разкажеш туй-онуй от задушевния си разговор с Алис.
Когато стигнаха резиденцията, видяха, че бе цялата осветена и навсякъде щъкаха слуги.
— Сър Джордж е дал официална вечеря и гостите тъкмо си тръгват — информира го Чарли. — Ето, последната карета тъкмо потегля. Давай да влизаме.
Завиха и заедно влязоха през една странична врата. Насреща им се зададе сър Джордж, нагласен с фрак и губернаторски такъми. Явно вечерята е била от най-тузарските.
— Тъкмо навреме! — гръмко възкликна той. — Бива си го Скотланд Ярд! Чаках ви, ама не знаех кога ще се появите, нито в какво сте се забъркали. Дайте да идем в библиотеката. Какво да ви поръчам? Кафе? Разбира се. И бренди за героите? Ние тримцата сме герои от класа, а?
Той плесна с ръце и още преди да бе довършил думите си, на масата се появиха чаши, гарафа и висок сребърен кафеник.
— Ами — рече Джордж, когато тримата се настаниха — аз чух за сеанса. Много находчиво хрумване! И нестандартно! Хич не ми е ясно как си съумял да придумаш Чарли Картър да ти съдейства в тоя пъклен замисъл, но май е имало ефект. А сега ми се ще да разбера какво стана после? Дочух, че си изчезнал в нощта с оная красавица мисис Кониърс-Шарп, но следите ви се загубили в една рядко посещавана градина, където сте прекарали безбожно дълго време заедно, кажи-речи, като две влюбени гугутки. И май не е било само шушу-мушу, а? Не се впрягай, искам да знам само какво ти каза тя! Другото не ме…
— Джордж! — сряза го Джо. — За бога, недей да си фантазираш! Но си прав, че научих доста неща от нея.
— Хубаво! — отвърна Джордж. — Няма да казвам „нощта е пред нас“, тъй като времето доста напредна, но все пак давай — ние целите сме слух.
Джо отпи от предложената чаша, запали предложената пура, кръстоса крака, отпусна се връз възглавничката в креслото и се съсредоточи.
— Първо на първо — поде той — беше ми признато, вероятно единствено на мен, макар да звучи невероятно, че наистина имаме случай на фалшива самоличност. Жената, позната като Алис Кониърс — и за мен тя винаги ще си остане Алис — всъщност е Изабел Нютън, известна още като Изабел дьо Ньовил. — И той им разправи за разкритията си относно катастрофата край Бьон. Двамата го слушаха в захлас.
— Таквоз чудо не бях чувал! — възкликна Джордж и се обърна към Чарли: — А ти подозираше ли нещо от тоя род?
— Абсолютно не — отвърна Чарли. — И ако не ставаше въпрос за самопризнание, никога нямаше да повярвам. Дори сега храня известни съмнения.
— Второ на второ, Алис е обект на изнудване — продължи Джо. — От един човек или няколко души, неизвестно дали индийци или англичани, нито от какъв пол, които от самото начало са наясно с истинската й самоличност. И тя си плаща, вече три години. Изнудвачите имат сметка да я запазят здрава и читава и са решени на всичко, за да я опазят, включително и на убийство. Едно е сигурно — ако разберем кой я изнудва, ще се доберем до убиеца.
Джо обясни системата на превеждане на парите чрез Робъртсън.
— Нужно е само да проследим следващото плащане. Казах на Алис да я кара постарому. Ако всички постъпим така, изнудвачът няма да заподозре, че знаем за фалшивата й личност. Сега е моментът да заложим клопка. Съществува голяма вероятност да запазят досегашната схема на действие, тоест да изискат отделна сума за елиминирането на Корсовски. Налага се до голяма степен да разчитаме на Робъртсън, да изкопчим от него всичко, което знае, и да го привлечем да ни съдейства.
— На думи звучи много лесно — отбеляза Чарли.
— Нямам никакви илюзии — заяви Джордж. — Проблемът е много сериозен. Ако сме в състояние да го докажем — а това все още е под въпрос — може да повдигнем обвинение в измама срещу Алис, но какво ще спечелим от това в дългосрочен план? Май нищо. Ако изнудвачът разбере, ще изчезне начаса.
— Значи няма да предприемем нищо срещу Алис? — попита Чарли с нотка на негодувание.
— Не съм казал това — отвърна Джордж. — Само че смятам, че не бива да избързваме. И изрично ви умолявам, Джо, Картър, засега да запазим в тайна откровението на Алис. Ситуацията е извънредно сложна — и от криминална, и от юридическа гледна точка. Като начало нека да уточним кого е измамила Алис (ще продължавам да я наричам с това име)?