— Предполагам — поде Джо, който също бе размишлявал над този въпрос, — че е измамила истинската Алис, онази млада девойка. Тя се е споминала, значи са ощетени и родствениците й, а също и Лайънъл, който е бил неин пряк наследник. Обаче и той е вече покойник, тъй че кой следва по веригата? Е, може и да се изненадате, но според моите сметки това е Реджи. Бракът е невалиден, естествено, но все пак той е посочен за другия наследник в завещанието на дядото на истинската Алис. Значи тя неправомерно го е лишила от петдесет и един процентния дял, който се е полагал на него. Или греша? — попита той неуверено.
— Реджи! — гръмко възкликна Джордж. — Не мога да го трая тоя нехранимайко!
— И по моему не е цвете за мирисане — отбеляза Джо.
— И аз не го понасям — додаде Чарли.
— Значи така — обобщи сър Джордж — „изобличаваме“ (простете за думата) Алис, компрометираме я във всяко отношение — женитбата й е се оказва невалидна, ръководната й длъжност в ИКТК е незаконна, цялата й работа в Симла и Бомбай отива по дяволите и на нейно място на трона се възцарява тоя непрокопсаник Реджи! Хубаво я свършихме тая вечер, няма що!
— Джордж, какво искаш да кажеш? — попита Джо.
— Искам да кажа, че мисля да основем спомагателно дружество, изцяло с частни капитали. Ще вземете ли участие? Смятам да го нарека „Анонимни любители на измамата“ или „Дружество за защита на Алис Кониърс-Шарп“. Желаещи да закупят акции?
Поради скорошния спомен от сбогуването си с Алис в края на градината Джо бе донякъде изкушен от предложението. Чарли Картър обаче, останал недокоснат от чара й, върло се възпротиви.
— Сигурно се шегувате, сър! — заяви той възмутено. — Надали ще дръзнете да съчувствате на една престъпница! Измамата е углавно престъпление и въпреки моралния конфликт, не би следвало да го оставите без наказание.
— Добре де — отвърна Джордж, — логично е да се цупите на предложението ми, но нека поне се споразумеем да успокоим топката. Засега да оставим нещата на това дередже. Да следваме естествения развой на събитията, които може би от само себе си ще ни отведат до убиеца. Не ви заповядвам — и бездруго нямам правомощия при дадените обстоятелства — но ви приканвам да проявите разбиране.
И той ги изгледа строго.
— Е, какво ще кажете?
— Тъй вярно, сър Джордж — отвърна Картър.
— Тъй вярно, сър Джордж — отвърна Джо.
Глава осемнадесета
Джо и Чарли Картър поеха из улиците на Симла към бижутерийния магазин на мистър Робъртсън.
— Май ми спомена, че си чел „Ким“, нали? — попита Чарли, докато вървяха по Главната.
— Да, така е. И на мен ми хрумна, че това навярно важи и за Сесил Робъртсън! Когато оня ден влязох в магазина му, за миг ми се стори, че се озовах в света на Лурган Сахиб!
— Това е едно от най-прекрасните описания в творчеството на Киплинг! Но според мен Робъртсън едва ли го е замислил като туристическа атракция. Просто магазинчето му е като реликва от отминали времена. Съществува, откакто се помня, пък и Робъртсън не е първият му стопанин. Той е продължител на традицията и осъществява много важна функция. За доста индийски семейства е нещо като банка, макар и неофициална. Изглежда, са доволни от взаимоотношенията си с него. Мнозина предпочитат да поверят финансите си на познат човек, комуто имат доверие, нежели на някоя безлична европейска банка със седалище на пъпа на Лондонското сити. Много е печен нашият мистър Робъртсън.
— А не припечелва ли и нещичко от контрабанда?
— Сигурно и той не пада по-долу от другите в това отношение. За тукашните хора сенчестата търговия е отколешно препитание. Бижута, злато, опиум, хашиш — прехвърлят ги през границата от памтивека. Индийското правителство не следи много тези неща. Някой и друг скъпоценен камък отсам или оттам на граничната линия няма голямо значение, но виж, златото е друга работа. Не бихме толерирали преноса на големи количества злато на север, отвъд границата с Азия. Сесил Робъртсън винаги е бил отзивчив спрямо полицията. На няколко пъти през годините ни е давал много полезни нишани. Ние не му държим сметка за пътя на драгоценни камъни, особено в посока към Китай, а в замяна на това той… ни подшушва туй-онуй.
— Туй-онуй ли?
— Ами да, за трафик на хора. Бижутата изчезват в Китай, а с обратния курс пристигат хубавки момчета и момичета, прекарват ги в Кашмир през Сринагар и после към Бенгалския залив. Горките клетници! Робъртсън ни подшушна миналата година. Спряхме една волска каруца… даже стреляха по нас, представяш ли си? Спипахме ги, упоени като животинчета. Тъй че може да се каже, че съм длъжник на Робъртсън. Той едва ли страда от угризения заради малката ни сделчица — в крайна сметка то си е вид търговия, продава ми по малко информация. На това се крепи цялата империя — на дипломация, нали разбираш?