Выбрать главу

— И точно така действа схемата. Предадох четвъртата редовна кутия в началото на април.

— Редовна кутия? — попита Джо.

Робъртсън се умълча.

— Имаше и една извънредна, вън от графика, тъй да се каже.

— Може ли да ни кажете кога точно са били преведени парите?

— Да. — Той взе друг лист от папката и им го подаде. — Както сами виждате, сумата е различна — три хиляди рупии. И има дата първи май 1921 година. Малко след като убиха брата на мисис Шарп. Спомням си, че тя беше в погребален тоалет, за който подбра траурен накит с диамант и кехлибар.

Джо го погледна изпитателно. В тъмните благи очи на бижутера нямаше и помен от подозрителност или прикрит намек.

— Кой прибира синята кутия, Робъртсън?

— Не ги познавам, всеки път изпращат различни хора. Индийци. По моему ги избират наслуки на пазара и им възлагат поръчката срещу няколко гроша. Несъмнено следят куриера изкъсо, но наистина нямам представа кого пращат, нито къде се доставя пратката. Щом кутията напусне магазина ми, вече не нося отговорност за нея.

— Замислял ли си се някога каква е тая работа? — подпита го Чарли. — Можеш да споделиш мнението си с нас. Сигурно имаш някаква теория по случая. Дали е незаконно отклоняване на средства? Или пладнешки грабеж? Или пък изнудване? Дали не са волни пожертвования за анонимен получател?

В погледа на Робъртсън проблесна искра.

— Вероятно два от четирите варианта — отвърна той, но продължи някак неохотно. — Може би за вас представлява интерес да видите това — добави той след кратка пауза. — Пъхнаха го под вратата ми тази сутрин.

Той подаде плика на Картър, който го пое с учудено възклицание.

— Не се кахъри за отпечатъци — намеси се Джо. — Кой знае през колко ръце е минал досега! Единствено… ъъ… нашият човек не го е пипнал — няма да стори такава грешка. Давай, отвори го.

— Да видим сега. „Мисис Ш. ще купи още бижута. Цена — пет хиляди рупии. Същата схема.“ Хммм… значително са завишили сумата. Предполагам, че мисис Шарп не се е появила все още?

— Напротив! Дойде много рано, около половин час преди вас. Избра пръстен с голям диамант и го плати с банков чек. А аз изпълних своя дял от уговорката.

— В такъв случай би ли ни показал синята кутия?

Върнаха се в магазина и Робъртсън извади кадифена кутийка от едно чекмедже под тезгяха. Погледнаха вътре. На дъното, навита на руло, се мъдреше диамантена огърлица, която проблясваше дори в сумрака.

— Много изчистен дизайн. На практика просто наниз от диаманти. Лесно може да се разфасоват и да бъдат изтъргувани на дребно — отбеляза Картър.

— Слушай, Робъртсън — подхвана Джо. — Ще имаш ли нещо против да разнообразим малко рутинната схема? Спешно издирваме — сигурно вече си се досетил — човека, за когото е предназначено съдържанието на кутийката. Заради спокойствието на мисис Шарп, тъй да се каже.

Робъртсън кимна в знак на съгласие.

— Бих искал да смениш тази огърлица с нещо много по-фрапантно. Някое уникално бижу с история, тъй че начаса да бъде идентифицирано, ако се появи на пазара, разбира се.

— Ясно — отвърна Робъртсън. — И след като го предам по живо, по здраво, полицията в Симла ще разпространи описание на еди-кое си откраднато бижу, което не би могло да се носи или продава без риск да бъде спипано?

— Точно така — каза Джо.

— Ами ако изнудвачът се възпротиви? — реторично запита Картър и сам си отговори: — Тогава би се свързал отново с Робъртсън и е напълно възможно в яда си да се издаде по някакъв начин. При всички случаи ще имаме още един контакт с този незнаен чудодеец. Дай да видим какво можеш да ни предложиш, Робъртсън.

Бижутерът се усмихна заговорнически, влезе в склада и отново излезе след няколко минути.

— Мисля, че това отговаря на замисъла ви — рече той.

Джо и Картър онемяха от възхищение.

— Страхотно е — заяви Картър. — Ама сигурно е много по-скъпо от исканата сума. Искам да кажа… туй е… тъй де, как му викат на това дамите… уникат!

— Не, не е — възрази Джо. — Със сигурност съм го виждал и другаде. Като че ли на някакъв портрет?

Робъртсън се усмихна.

— Познахте. На портрет от Ханс Холбайн. Немски портретист от шестнайсети век. Рисувал е кралската фамилия на Тюдорите. Те много си падали по такива пищни бижута като това тук.