— О, да. Казах им за сигнала с осветлението на витрината. Ще тръгнат по петите на човека със синята кутийка и ще го последват накрай света, ако трябва. Остава ни само да чакаме.
— Според мен няма да е дълго — каза Джо. — Този нов иск е някак припрян, не смяташ ли? Пожелали са доста пари… Май ще е за последно. Може да са надушили нещо. Като че ли нашият човек се кани да грабне плячката и да офейка, а, Картър? Има и друго — стегнали са примката около Алис. Доста рано се е разшетала тази сутрин. Може да е получила нареждането призори, даже нощес, и се е втурнала при Робъртсън по първи петли.
— Сега пък аз ще ти река нещо, Сандиландс — поде Картър. — Преди да отиде при бижутера, тя мина през полицията. Едва-що бяхме дошли на работа, и тя цъфна. Поиска да се срещне с мен. Останах като гръмнат! Смятах, че ти може би си в състояние да хвърлиш известна светлина по въпроса, тъй като снощи доста се сдушихте. Искаше да види вестника със списъка на жертвите от Бьонската катастрофа. Казал си й, че може да го стори.
— Тъй ли? — изтърси Джо със загрижена нотка. — Това не ми харесва, Картър. Тя действа светкавично за нашите темпове. Нали не си й дал вестника?
— Как не! Даже ми се стори тъй подозрително, че седнах редом с нея и следях изкъсо реакцията й, докато четеше.
— Е, и?
— Получи се нещо странно! Макар да се правеше, че чете описанието на злополуката, всъщност истински я интересуваше списъкът с жертвите. Погледът й непрекъснато шареше към дясната страна, където са отпечатани имената на пътниците.
Картър стана, извади вестника от един заключен шкаф и го разпери между двамата.
— И очевидно крайно много се шашна от нещо, което видя тук — цялата пребледня, а дъхът й секна. Страшно се впрегна, то си личеше. Пратих да й донесат чаша с вода. Я го разгледай още веднъж. Аз доста се взирах, ама нищо не схванах. Какво толкоз видя тая жена?
— Мамка му и прасе! — простена Джо. — Ама че сме глупаци, Чарли! Ето защо хората ни наричат „дефективи“! Нареди да доведат Симпсън. Къде се намира той, по дяволите? Нали не си го пратил обратно в Делхи? Трябва да говорим с него!
— Не, няма проблем, Джо — притесни се Картър. — Реших, че в хотела няма да е в пълна безопасност, затова го настаних у дома. Сега е там, помага на Мег да окачи един гоблен. Имаме домашен телефон. Ще пристигне за броени минути. Ще пратя един хавилдар с рикша. Ама кажи ми де! Какво е видяла Алис?
— Нищо! — отвърна Джо. — Тъкмо там е работата — важно е какво не е видяла!
Глава деветнадесета
Десетгодишният Рагху Митра угаси цигарата си и връчи кутийката с вакса, четките и парцала на един от по-малките си братя. Двете най-малки хлапета безропотно поеха бизнеса, а четиримата по-големи, за момента като че ли отегчени от заниманието си, извадиха жълта топка и започнаха да си я подмятат през улицата, с което предизвикаха шумното негодувание на водачите на минаващите рикши. Преди малко бяха угасили осветлението на витрината на бижутерийния магазин, точно както им бе рекъл Картър сахиб.
Оттам излезе някакъв човек и пое по Главната в източна посока. Беше индиец с бял тюрбан, широки бели панталони и бяла роба. Крачеше нехайно, без да се озърта или да се страхува. Човекът просто си гледаше работата. Рагху прецени, че бе някой от търговците на пазара, комуто бяха платили за пренасянето на някаква пратка, която живо интересуваше Картър сахиб. И издутината над десния му хълбок несъмнено бе въпросната пратка. Момчетата продължаваха да си подхвърлят топката с крясъци и врява, като сегиз-тогиз се блъскаха неволно в куриера. Някой страничен наблюдател би забелязал, че двама от тайфата подтичваха пред набелязаната жертва с привидно безразличие, докато другите две деца вардеха гърба му. Но това бе очевидно единствено за човек с изключително набито око.
Щом наближиха християнската църква, децата прибраха топката и започнаха да играят на гоненица, като се промушваха сред тълпата, обградили в хлабав обръч куриера, тъй че във всеки момент можеха да свърнат и да променят посоката си подобно на понесени от вятъра листа. Обектът на преследване се насочи към катедралата и с решителна крачка влезе вътре. Рагху понечи да го последва, но пазачът го прогони. Той и един от братята му останаха да играят край портата, докато другите две момчета заобиколиха, за да държат под око задния вход.
След две минути проследеният индиец излезе и премигна на ярката слънчева светлина. Издутината над десния му хълбок бе изчезнала. При беглия жест на Рагху вторият по големина брат тръгна след мъжа. Рагху зачака. След малко излязоха трима европейци. Двамата, мъж и жена, очевидно бяха туристи, които се отправиха в посока към Главната. Третият се поспря и се огледа в двете посоки, после тръгна с лежерна стъпка. Рагху забеляза, че левият джоб на елегантните му панталони бе издут. Той свирна пронизително на братята си зад катедралата и тръгна с бодра крачка пред мъжа из Главната. На тази тактика на преследване ги бе научил хавилдарят от полицейското управление на Чарли Картър.