— Радвам се, че излязох прав — заяви той накрая. — Добре, че не изплаших напразно ония клетници на сеанса! Само да знаете каква олелия се вдигна, след като Джо побягна, а Картър също изчезна и ни оставихте да се справяме двамата с Минерва Фриймантъл. Направо луднаха! Всъщност всичко остана на плещите на Минерва, тъй като, щом взех акъла на присъстващите, както беше според плана, се оттеглих в килера с фалшивата стена, дето извежда към коридора. И аз бях гипсиран и потресен от номера, който скроихме… Чувах крясъците и виковете им. Съдейки по гюрултията, беше настанала страхотна суматоха. Накрая всичко утихна. Минерва дойде и ме изкара от скривалището. И тя беше бясна! Не знам дали се смееше, или плачеше! Май че и тя се бе подала на всеобщата истерия. Натоварила мис Тролъп с неколцина приятели да я отведат у дома, сетне взела да баламосва народа как станалото било плод на недоразумение. Някой прескочил от отвъдното на погрешен адрес, тъй да се каже… Отмъстителният дух се озовал на неправилния сеанс и трябвало да бъде пренасочен! И за да не стават друг път такива работи, тя обещала да засили началната молитва за предпазване от злосторни духове.
— О, небеса! — възкликна Джо. — Май дължа извинение на старата Мейси!
— Сега чуй още една наша идея — каза Картър и Симпсън кимна. — Искам да ни разкажеш още веднъж най-подробно за събитията от онзи ден… знам, че вече го направи, но, изглежда, нещо ни е убягнало. Тоест, убягнало е на теб. Би ли започнал от момента, в който си видял Изабел Нютън? Кажи ни всичко, което си спомняш — къде е стояла, какво е говорела, какво е правила? Всичко.
— Ами, първото ми впечатление от Изабел дьо Ньовил… Може ли да я наричам тъй? Запомнил съм я като французойка. Та си рекох, че е голяма нахалница! Аз, хром човек, се мъчех да вляза в първокласното купе, където имах запазено място, а тя се беше изтъпанчила точно на прага и четеше конско на камериерката си. Говореше на изискан френски, ала крещеше като уличница. Това ми се стори доста странно, някак неадекватно…
— Разкажи ни за камериерката. Беше ли… хм… изискана или донякъде елегантна?
— За бога, не!
— Достатъчно добре ли знаеш френски, за да направиш разликата? Не се засягай, старче, но аз не бих могъл да различа отделните нюанси — добродушно заяви Картър.
— Аз пък мога. По време на войната се възстановявах в дома на граф и графиня дьо Лозан. Често играех шах със стопанина и доста подобрих френския си. Ето защо смятам, че съм наясно с различните диалекти. Питате ме за слугинята — о, тя беше в съвсем друга категория. Не ме разбирайте погрешно. И тя беше хубавка, но изобщо не можеше да се мери с класата на господарката си. Говореше простовато и с изявен диалект.
— Малко напевен ли? — подметна Джо и хвърли поглед на Картър.
— О, да — много напевен, звучеше направо като италиански. Псуваше като хамалин, ама беше момичка и половина! Тъмнокоса красавица на около двайсет и три години. Човек ставаше разноглед — господарката ли да гледа или прислужницата!
— А помниш ли за какво се препираха?
— Разбира се! Макар да се преструвах, че не слушам, цветистата кавга нахлуваше в ушите ми. Изабел й подаде някакъв плик, който се оказа ябълката на раздора. Камериерката го отвори и погледна вътре. Вдигна шум до бога, че не й била дала заплатата. Твърдеше, че не й е плащано месеци наред и това нямало да се размине на Изабел. После погледна билета и нададе нов вой. Трета класа! Изабел я бе снабдила с третокласен билет, което бе истинска обида за нея! И имаше право, бедничката. Съчувствах й в това отношение.
— И как свърши всичко?
— Ами никак! Изабел нямаше да се трогне, а на камериерката в крайна сметка й писна. Врътна се насред думата и закрачи към третокласните вагони. А аз накрая успях да се промъкна в купето и да си седна на мястото. — Той се позамисли. — Горката девойка! Надали последното в живота й пътуване е било много комфортно. От трета класа нямаше оцелели.
— А сега си помисли много внимателно, Симпсън — Изабел назова ли прислужницата си по име?
— Да, сигурен съм, че го каза — и той се напрегна да си спомни събитията от онази сутрин на Лионската гара. — Спомена го няколко пъти, всъщност направо го излая укоризнено… Едно много популярно френско име… ммм… Флоранс! Точно така беше — Флоранс!
Джо написа името в бележника пред себе си и погледна Картър, който стана и донесе френския вестник. Разпериха го на масата.
— Намери ли името, Джо? Има ли някоя Флоранс?