Тримата припряно зашариха по списъка с третокласните пътници. Нямаше жертва на име Флоранс.
— Всички пасажери от трета класа са били идентифицирани, с изключение на някакъв трийсетгодишен мъж — напомни им Джо.
— Какво значи това? — попита Симпсън. — Какво намеквате?
— Ами камериерката не е упомената в списъка поради простата причина, че изобщо не се е качила на влака.
— Мили боже! Ама разбира се! Ако е била там, е щяла да погине с останалите простосмъртни хорица. Никой не се е измъкнал. А ако е умряла, името й щеше да е в списъка — разсъждаваше Симпсън. — И тъй, след като се е запътила надолу по перона, е оставила впечатлението, че отива към третокласните вагони, а всъщност си е продължила по пътя и е излязла от гарата!
— Въпросът е къде се подвизава в момента същата тази камериерка? — заяви Картър.
Джо погледна написаното име. Флоранс. Взе писалката си и зачеркна последните две букви. Флора. Нарисува едно цвете край името и го показа на другите.
— Подвизава се в Симла — рече той. — И ни гледа сеира.
Глава двадесет и първа
Флора пое нетърпеливо синята кутийка и я отнесе на масата в центъра на хола. Върна се и заключи вратата. Прехапала устни от вълнение, тя я отвори и надзърна вътре. Ококори се слисана, сетне въздъхна раздразнено, извади накита и го вдигна срещу светлината. Първоначалното й слисване бе последвано от изблик на гняв при по-обстойния преглед. Повъртя го в ръцете си, докато накрая погледът й бе привлечен от изящния обков върху обратната страна на бижуто. Щом като златарят си беше дал труда да изпипа и опакото, може би твърде прибързано бе заключила, че държеше в ръце кичозно скалъпена имитация на някогашен уникат, някаква нелепа шега от страна на Робъртсън.
Взе от чекмеджето бижутерска лупа и подробно заразглежда накита. Въздъхна. Повторната оценка на бижуто я обезпокои още повече от началното й впечатление. Каква беше тая работа? Защото нещо определено не беше наред. Погледна рубина в центъра и промърмори:
— Ти си ключът от загадката. Носиш ми някакво важно послание. Ала как да го разгадая? Кой ли те е пратил? Според мен това не е почеркът на Робъртсън.
Тя се хвана за главата и изпадна в дълбок размисъл. След една-две минути по лицето й плъзна хитра усмивчица. Потърка любовно хладния камък в бузата си и взе решение. Изправи се и отиде в съседната стая, където роклите й бяха складирани в няколко гардероба. Отвори един и започна да преглежда закачалките с копринени и кадифени одежди.
— За това разкошно бижу се иска и разкошна дреха — рече си тя и избра семпла рокля от черно кадифе с дълбоко деколте. Облече я и нагласи брошката между гърдите си. Сетне се пофръцка пред огледалото, възхитена от постигнатия ефект. Точно това й трябваше.
Флора взе един френски роман и седна да чака.
Глава двадесет и втора
— Значи твърдите — заяви Симпсън в недоумение, — че не само Изабел дьо Ньовил е била луксозна проститутка, а и камериерката й, която… ъъъ… е била в бранша още навремето? А сега е жива и здрава и цели три години работи по специалността си не другаде, а в Симла, тъй ли? Не мога да повярвам!
— Да, звучи невероятно, но е факт — увери го Картър. — И явно си докарва странични доходи чрез изнудване. Значителни суми от фонда на ИКТК под формата на бижута са се озовали посредством синята кутийка в алчните ръчички на мадам Флора.
— Забравяш, че имаме по-сериозна работа, а именно — разследването на двете убийства — намеси се Джо. — Тук съм по покана на Джордж Джардайн, за да издиря убиеца, или убийците. Всичко останало е на заден план, освен ако не води към следите на мъжа — или жената — които са натиснали спусъка. Ясно е като бял ден, че Алис никога не би обвинила Флора в изнудване, но на нас нищо не ни пречи да я арестуваме като убийца. Или пък като съучастница в две убийства. Може да е разбрала каква ключова фигура е бил Лайънъл Кониърс — навярно е подочула за пристигането му в Симла от Реджи или Едгар Трууп — и се е амбицирала Лайънъл никога да не припари до сестра си. А що се отнася до Корсовски, появата му в Симла е била обществено достояние, но един-единствен човек, освен Алис е бил наясно, че руснакът е можел да разпознае в нейно лице Изабел Нютън. Бивш любовник. И той е трябвало да бъде елиминиран, преди да зърне Алис.
— Ама кой е натиснал спусъка? — попита Симпсън. — Разбирам, че Флоранс е била мозъкът на операцията, но кой е бил изпълнителят?
— Това всъщност няма голямо значение — замислено рече Картър. — Аз залагам на Едгар Трууп, макар че не знам дали ще оборим алибито му. Може и да е онова италианче, което й служи като вярно куче. Как се казваше? Джулио?