— Май беше Клаудио — поправи го Джо.
— Да, Клаудио. Но по принцип тук има цяла сюрия подобни образи, които биха свършили черната работа. Едва ли ще разберем, ако мадам Флора не пожелае да ни осветли по въпроса — въздъхна той.
Симпсън се надигна.
— Сега е изключително важно някой да идентифицира камериерката. Ще имате нужда от помощта ми. Да тръгваме!
— По-кротко, Симпсън — засмя се Картър. — Не изпреварвай събитията! Налага се да изчакаме доклада на специалния ни отряд.
Картър се показа на балкона и се облегна на парапета.
— Ето ги и тях! — възкликна той.
В този момент се появи хавилдарят.
— Едни момчета искат среща с вас, сър — оповести той. — Да се качат ли горе? Доста са развълнувани — може би е по-добре…
— Да, по-добре е — съгласи се Картър и се обърна към Джо и Симпсън: — Ще ида долу да видя какви новини ни носят.
Щом Картър слезе, хавилдарят не успя да удържи напора на малките бърборковци, които мигом се скупчиха около началника. Той едва успя да ги смълчи и подкани Рагху да говори, което той начаса стори. Джо и Симпсън, загледани в картинката долу, се заслушаха, но не схванаха нищо от словесния поток. Пък и нямаше особена нужда. Децата се разприказваха вкупом, като нагледно обясняваха премеждията си. Мимиките им бяха достатъчно красноречиви.
Ето тук бяха дебнали в очакване, там пък бяха надзърнали иззад ъгъла, после единият беше изтичал напред, другите останали да вардят отзад. Почнали да играят на топка, сетне се уплашили, че са ги забелязали. Отказали да ги допуснат в катедралата, затуй останали да се навъртат край вратата. Всичко беше ясно като бял ден. Чарли се засмя, бръкна в джоба си и им раздаде шепа ани. Намеси се при подялбата на печалбата, добави още няколко монети и се отправи към балкона, все тъй засмян. Невръстните специалисти махнаха веселяшки и както изглеждаше по сърдитата реакция на хавилдаря, твърде фриволно, после изфирясаха от двора и изчезнаха по посока на оживената Главна.
— Е? — попитаха в хор Джо и Симпсън.
— Ами какво? — отвърна Картър. — Мога да ви дам три варианта за правилен отговор, но надали се налага да играем на криеница. Оказахме се прави — пратката била предадена на задния вход на местния бордей, което се сторило страшно забавно на специалния ми отряд. Цветарницата! Навярно брошката вече се кипри в хищническите ръце на самата мадам Флора.
— И сега какво следва? — попита Симпсън.
— Следва интервю с прекрасната Флора — отвърна Картър.
— Дали и аз мога да се натрапя? — рече Симпсън. — Изгарям от любопитство! Дължите ми услуга за снощната травма! Пък и не забравяйте, че мога да установя самоличността на мадмоазел Флоранс.
— Само минутка — каза Картър. — Ще отидем заедно.
Той отново слезе долу и даде нареждания. После тримата излязоха заедно.
— Сметнах за необходимо да се разпоредя за лека въоръжена подкрепа — заяви той и докато крачеха из града, Джо долови дискретното присъствие на цивилни полицаи. За момент си спомни мудната процедура в Лондон, в случай че трябваше да изиска въоръжена охрана или да уреди присъствието на цивилни полицаи. Чарли Картър все повече се издигаше в очите му.
Щом се озоваха пред цветарския магазин, от входа излезе Едгар Трууп, който остана като попарен от появата им. Не скри враждебното си настроение.
— Здрасти, Едгар — поздрави го Картър. — Идваме при мадам, но тъй като ни се изпречи на пътя, защо не дойдеш с нас?
На Трууп като че ли му се прищя да ги възпре. Чарли Картър го избута безцеремонно.
— Сами ще се ориентираме — рече той, но Едгар вече беше изприпкал пред тях.
— Флора! — подвикна той. — Върнах се и подире ми иде полицейска потеря.
Отгоре долетя гласът на Флора.
— Покани ги да влязат. Полицаите са винаги добре дошли.
Тя се появи на прага, любезна и самоуверена. Джо се облещи на фрапантното й облекло. Раменете й бяха обгърнати от пищен персийски шал в синьо-червени краски, внимателно драпиран връз черна кадифена рокля. Дори Чарли Картър зяпна.
— Привет, Флора. Драго ми е пак да те видя. Работим, а?
— Чарли! Винаги се радвам да те видя! Да, работим денонощно, както сам отбеляза. Никога не знам кой ще се появи. Ето, днес приветствам теб и мистър… Сандиландс, ако си спомням правилно. А вие? — и тя измери с поглед Симпсън.