— А когато се е преместила в Париж, ви е взела със себе си. Кажете, мадам, как ви се хареса животът на Авеню дьо л’Опера? — запита Джо уж небрежно, но в действителност целеше да я изненада с въпроса си.
Само че остана излъган в намеренията си. Тя остана невъзмутима. В този момент внесоха поднос с чай и го оставиха на масата пред Флора. Тя умишлено се залиса в ролята си на домакиня, като предлагаше всекиму чаша чай, отбягвайки погледа и въпроса му. След като разпредели китайски и индийски чай, гарниран с мляко и лимон според индивидуалните предпочитания, тя се обърна към Джо.
— Щом знаете, че сме живели на Авеню дьо л’Опера, значи разполагате с вътрешна информация за миналото ни, капитане. Може да сте научили това само от един човек. И тази личност понастоящем се подвизава в Симла. Отгатнах ли?
— Абсолютно, мадам. Трябва да знаете, че Изабел Нютън ми разказа всичко.
Джо остана изненадан от реакцията на Флора, която избухна в смях.
— Всичко ли? Сигурен ли сте, капитане? Доколкото я познавам, ви е наприказвала само онова, което е сметнала за нужно, и нито дума повече! Никога няма да научите цялата истина за Изабел Нютън!
В привидно шеговития й тон се прокрадна стоманена нотка. Жилото на омраза и отмъщение, което бе добре дошло за Джо. Много често по време на разпит тъкмо омразата бе първият признак за пропукана фасада. Той реши, че е настъпил моментът да забие клин в пролуката.
— Напротив — заяви Джо сериозно. — Изабел наистина изля душата си пред мен. Костваше й много да ми довери за ударите, които й е стоварила съдбата. Разправи ми за падението си, как от невинна девойка се превърнала в играчка на господата, които се изживявали като нейни закрилници. — При тези думи той въздъхна като човек, потресен от житейските неправди.
За негова радост Флора хлопна шумно чашата си върху масата. Очите й святкаха като черен кехлибар. Тя бавно поклати глава, вторачена в погледа на Джо. Той инстинктивно потръпна, сякаш имаше насреща си хипнотична кобра.
— Невинна девойка, как не! — просъска тя. — Тя и хабер си няма от невинност! Родена си е грешница! Мислеше единствено за себе си! Лъжеше на поразия и разиграваше хората, както й скимне! И до ден-днешен е такава! Май е успяла да омае и вас, Сандиландс. Вие сте един от многото! Колко съм ги виждала такива лапнишарани!
Джо чакаше безмълвно яростта й да бликне с пълна сила. Тя повиши тон.
— Дори родният й баща копнеел да се отърве от нея! Непрекъснато му създавала главоболия, преди да я отпрати в Южна Франция. Дъртият глупак си въобразявал, че ще е в сигурни ръце при оная старомодна бабка… Изабел за нула време се издънила пред господарката си. Изритали я от хотела, но се озовала в един шикарен апартамент в Сен Рафаел, където и започнах работата си при нея… Каква ти невинност! Хвърлила се е презглава в живота и се е приземила на пухено легло! — Погледът й помръкна за миг и тя добави под сурдинка: — Какви истории знам за опетнена невинност! Кръвчицата ви ще се смръзне!
— И какви точно бяха задълженията ви, мадам? — прекъсна я Джо. — Питам се защо сте останали на работа у мис Нютън, щом тъй сте я презирали? Сигурно мястото ви е харесало, тъй ли?
— Все пак беше някаква работа! Представяте ли си в какво положение се намира едно самотно и бедно момиче във Франция? Не, мястото не ми се нравеше, но поне не бях на улицата. Имах си храна и покрив над главата, имах легло и сносно облекло. Макар да недолюбвах жената, чиито дрехи гладех и чиито перли лъсках, поне се правех на доволна.
— Ти си много красива, Флора — дано не възразяваш, че го казвам — плахо рече Картър. — Не те ли ревнуваше мис Нютън?
Начервените устни на Флора за миг застинаха в изумление, после се усмихнаха лукаво.
— Брей, началство! Аз пък те имах за много отракан! — Тя се приведе напред и заговори отчетливо, сякаш обясняваше нещо свръхсложно: — По правило никоя елитна кокотка няма да вземе на работа дърта бабишкера — винаги наемат красиви камериерки, които да посрещат клиентите им. И ако възникне препятствие за експедитивно обслужване — например ако мадмоазел се е успала или е заета с някого извън графика — тогава хубавичката прислужница запълва празнината. — Гласът й отново придоби стоманена нотка: — А пък ако някой вече не се нрави на мадмоазел, или пък — пази боже! — се е простил с парите си, камериерката е длъжна да предложи пълна програма. Да поеме огъня върху себе си, май тъй се казва по войнишки. Не само чистех и гладех на тая жена, ами и проституирах заради нея! И накрая какво? — да ми пробута билет за трета класа!