Симпсън неловко потърка подметките си в пода. Джо и Картър я изгледаха безпристрастно.
— В твоите очи, началство, може и да е изнудване, ама ако разпиташ Алис Кониърс-Шарп по официалната процедура, тя ще ти каже, че чисто и просто праща подаръци на някогашна своя служителка, която й е сторила неоценима услуга. Всички знаят колко щедра душа е Алис! С парите на ИКТК — добави тя ехидно. — Ето защо не се притеснявам да нося този накит. Видяхте със собствените си очи. Тъй като още няма данни за евентуална кражба, за което се надявам да бъда незабавно уведомена, ако се случи… Ще кажете ли нещо? Тогава предлагам да сложим край на този фарс. Няма да ви задържам повече. Знам, че си имате по-важна работа.
— Само още едно-две въпросчета, Флора — каза Джо. — Спомняте ли си любовниците на господарката си?
Флора се замисли над въпроса.
— Смятам, че бих разпознала физиономиите им, ако ги срещна някой път, но ми е невъзможно да ви дам точната бройка и имена! Някои са се запечатали в паметта ми по-ясно от други.
— А Фьодор Корсовски? Той запечатал ли се е?
— А, Фьодор! Най-сетне влязохте в ролята на истински детектив. Не, никога не съм го срещала. Беше я изоставил и заминал за Ню Йорк, преди да започна работа при нея. Но знам за случая, тя непрекъснато говореше за него. Бил е един от първите й любовници. Прекарали заедно доста време и тя нито веднъж не му изневерила, според твърденията й. Запознали се в Ница, в едно кафене, свърталище на певци. Тя се има за голяма певица. Май наистина са се обичали, но той трябвало да замине за Ню Йорк, а после избухнала войната. Писал й, че няма да се върне. Пак се събрал със съпругата си, която години наред го чакала в Америка. Изабел тъй и не му прости. За нея той бе олицетворение за мерзостта на целия мъжки пол. Питаеше дълбока омраза към него.
— Значи сте били наясно, че той представлява опасност за Алис Кониърс-Шарп, тоест за Изабел Нютън? И като всички в Симла знаехте, че той ще пее в тукашния театър. Било е фасулска работа да изчислите кога точно ще се появи на сцената.
— Какво намеквате? — попита тя пребледняла, но запази самообладание.
— Намекваме, Флора, че ти единствена си знаела за миналото на Корсовски, имала си мотив и си можела да платиш за убийството му. Имаме основания да повдигнем обвинение срещу теб и неизвестен извършител на убийство, станало при подобни обстоятелства като смъртта на Лайънъл Кониърс преди една година.
Флора ги гледаше ококорена и потресена, неспособна да проговори.
— Надявам се, че си схванала смисъла на думите ми и сериозността на ситуацията — заяви Джо. — Накрая разнищихме тия две убийства.
— Две убийства ли? — смогна накрая да промълви Флора. — Две убийства ли казахте? — повтори тя и бавно се усмихна. — Само че, капитане, става въпрос за три убийства!
Глава двадесет и трета
— Слушай, Флора — полека поде Картър, — ние разследваме убийствата на Лайънъл Кониърс и Фьодор Корсовски. Според нас, ти, с помощта на съучастник, си организирала тези две убийства с едничката цел да опазиш в тайна фалшивата самоличност на Алис Кониърс-Шарп, за да продължаваш да извличаш изгода от нея. Не разполагаме с данни — дори с намек — за трето убийство. Ако имаш информация и за друго убийство, предлагам незабавно да ни уведомиш.
— Може ли само да изясня едно нещо, капитане? Никого не съм убивала, нито съм поръчала някому да убие, който и да било от споменатите мъже. — Тя се засмя весело. — Ех, Божке! Май ще трябва да тръгнете от нулата. Даже още по-зле, защото аз ще ви сервирам и трето убийство! Не се ли досетихте? Наистина? Значи ще трябва да ви светна по въпроса, макар че надали ви се ще да си усложнявате живота.
— Казвай, Флора — сопна й се Картър.
— О, боже! — възкликна Джо под сурдинка и унесено зачака Флора да потвърди ужасното подозрение, заформило се в съзнанието му. Междувременно тя се забавляваше, като умишлено се помайваше и се наслаждаваше на напрежението, което бяха безсилни да разсеят, докато мадам не благоволи да проговори.
— Трябва да сте наясно, господа, че Лайънъл Кониърс е втората жертва, а Корсовски — третата. А първата… О, първата е била убита преди доста време. Ала мотивът и за трите е един и същ: да се поддържа илюзията за фалшивата самоличност на Алис Кониърс от Изабел Нютън, казано според официалния шаблон.
— А първата жертва? — запита Картър.