— Ами самата Алис Кониърс!
— Какви ги приказваш, Флора?
Тя приседна на ръба на креслото си и измери с поглед тримата подред, за да прикове вниманието им.
— Алис Кониърс е била убита от Изабел Нютън.
— Как ли пък не! Всеизвестно е, че тя е загинала при катастрофата. Ти самата си видяла трупа й — разлюти се Картър.
— Да! Наистина прегледах тялото, както ви казах. Само че не се доизказах какво още забелязах в трупа. Оставиха ме да стоя, колкото си поискам. Диагнозата на оня изтормозен доктор, който е трябвало да регистрира смъртта на повече от двеста души, беше „кончина вследствие на счупен гръбнак и наранена глава“. Това е било логично умозаключение, предвид обстоятелствата и ограниченото време, с което е разполагал. В крайна сметка кому би хрумнала мисълта за умишлено убийство сред цялата тая касапница? — Тя се умълча за малко, без да се бои, че ще бъде прекъсната от някой от слушателите, които попиваха всяка нейна дума. — Само че интуицията ми подсказваше, че нещо не беше наред, затова се вгледах много внимателно. Още преди да забележа чорапите и бельото, ми направи впечатление, че нараняванията по главата й бяха необичайни. Лицето й бе напълно… — тя се замисли за подходяща дума — обезличено. Направо бе неузнаваемо. Когато се усетих за подмяната на дрехите от господарката ми, отново се вторачих в наранената физиономия. Беше много гадно! Нямам никакъв опит в подобни ситуации и доста се помотах, докато се навия. Обърнах трупа. Гръбнакът наистина бе пречупен, както бе констатирал докторът. Гърбът й беше страшно охлузен, очевидно точно на него бе паднала. Основната тежест е била поета от гръбнака й, тъй да се каже. И се запитах защо тогава лицето й бе тъй пострадало?
— Е, хубава работа, Флора! — прекъсна я Картър. — Нали са се стоварили в оная урва? Търкаляла се е надолу и се е наранила навсякъде.
— И защо тогава нямаше рани по цялото й тяло? Проверих обстойно. Никъде другаде нямаше синини или рани, освен помляното й лице, което много биеше на очи. Изобщо нямаше следи от търкаляне по стръмни скали. Лицето бе пострадало от методични удари, целящи сякаш да го обезобразят. Ако не бяха обстоятелствата на катастрофата, беше съвсем очевидно, че Алис Кониърс е била убита. Ясно съзнавам, че няма как да докажа твърдението си, но съм длъжна да ви съобщя всичко, което знам, за да ви помогна да се доберете до истинския виновник за тази серия от убийства. Не съм аз! Според мен нараняването на гръбнака не е било смъртоносно. Подозирам, че Изабел, която е пострадала съвсем леко, е видяла Алис, изпаднала в безсъзнание, но със сигурност все още жива. И тогава в мозъка й се е зародил пъкленият замисъл. В краката й лежало момиче, цялото изранено и оставено на милостта на Изабел, която в нейно лице е съзряла всичките си житейски въжделения. Навярно е разменила дрехите, преди да я обезобрази. Така си мисля, тъй като червената туника е трябвало да бъде нахлузена през главата. Ако предварително бе направила лицето й на кървава пихтия… Е, капитане?
— Щеше да има петна и лекета от кръв, вероятно и мозъчна тъкан под самата туника, полепнала по дрехата при нахлузването — отвърна Джо.
— Да, и на мен ми хрумна подобна мисъл, затова проверих. Нямаше никакви лекета по хастара. Единствено яката около врата бе прогизнала от стеклата се впоследствие кръв.
Джо разсъждаваше на високи обороти. Щеше му се лично да огледа трупа. Копнееше да засипе бившата камериерка с безброй въпроси и същевременно не желаеше да й достави удоволствието да му разкрие нелицеприятната истина. Ако версията й бе вярна, значи Флора представляваше далеч по-голяма заплаха за Изабел Нютън, отколкото бяха предполагали. Източникът на изнудване не само бе наясно с фалшивата й самоличност, но знаеше и за извършеното от нея убийство, в което рано или късно самата Изабел се е усъмнила под напора на гузната си съвест.
— Ами тия писма, които са получени непосредствено след смъртта на Кониърс и сега на Корсовски? „Закрилата“, за която е определена доста солена цена? Какво значи, ако не потвърждение на умишлени убийства? „Така и така, елиминирахме потенциална опасност за тузарското ти живуркане, затуй снасяй сега еди-колко си рупии.“ За това какво ще кажеш? — попита Картър.
Флора се усмихна тъжно и поклати глава.
— Казах ви — нямам пръст в тези убийства. Сетих се кой ги е извършил и по каква причина, естествено! И реших да натрия носа на подстрекателя. Писмата нямат връзка с убиеца — просто я накарах да си плати за мълчанието ми, капитане. Не беше възнаграждение за смъртта на ония двама нещастници! — После добави по-тихо: — Ако си сложиш ръка на сърцето, Чарли, ще признаеш, че нямах друг избор. Как щеше да реагираш, ако бях дошла при теб да разоблича Алис Кониърс като убийца на собствения си брат, тоест на човека, който е бил брат на истинската Алис, която между другото затрила преди три години, за да се възползва от личността й?