Картър изпадна в неловко мълчание, което само по себе си бе достатъчно красноречив отговор.
— Ето, виждаш ли? Или щеше да ме изкараш луда, или щеше да си помислиш, че се опитвам да й го върна, задето създаде толкова тормоз и проблеми в бизнеса ми. Съжалявам, че истинската виновница се оказа такава благонравна жена! Щеше да е далеч по-удобно за всички да хвърлите в затвора мен, нали?
Джо сведе поглед под ехидната, тържествуваща усмивка на Флора.
— Ама вие не се впрягайте — благодушно заяви тя. — Нито сте първите, нито последните наивници, които се хващат на въдицата на Изабел. — Тя зарея умислен поглед в пространството. — Мъжете са си такива — все се мислят за голямата работа, имат се за толкова неустоими чаровници, че приемат за чиста монета прехласването на жените по тях. За една умна и красива жена е фасулска работа да води мъжете за…
— Достатъчно, Флора! — строго я пресече Картър. — Вече говориш като уличница!
Глава двадесет и четвърта
Групичката се отправи към полицейското управление смълчана и умислена. Наместо очакваната вълнуваща тупурдия с показни арести, се налагаше тепърва да преразгледат основните пунктове на внимателно построената си теория и по всяка вероятност да запишат трето убийство на сметката на Изабел. Нещата се влошаваха допълнително от демонстративното задоволство на Флора, която направи на пух и прах теорията им. „Проклетница!“ — изруга мислено Картър. „Евтина тротоарка!“ — рече си наум Джо. Симпсън, който въпреки добрите си намерения нямаше как да помогне в случая, покорно се отправи да обядва у Мег и да й съобщи, че Джо и Картър ще дойдат при първа възможност.
Двамата се тръшнаха отчаяни на столове в кабинета на Чарли. Той въздъхна и измъкна от чекмеджето някакъв лист, изписан с префърцунен готически стил и подпечатан с восък и завъртени подписи. Джо мигом схвана естеството на документа.
— Писмена заповед?
— Да. Реших, че е добре да я подготвим за всеки случай. Нещата се развиват светкавично и май че е хубаво да разполагаме с писменото съгласие на сър Джордж. Изглежда, ще имаме нужда от тази заповед.
Джо не си направи труда да попита чие име фигурираше в документа.
— Трябва да си бил дяволски убедителен и нахъсан, щом си успял да го кандърдисаш да подпише ареста на Алис Кониърс.
— Едва не се наложи да го заплаша с оръжие! Изчаках те снощи да си легнеш, после двамцата си наляхме по още едно бренди. Тогава се заех да го обработвам, настоявайки да впрегнем всички законови лостове за такава влиятелна и маневрена личност като мис Изабел. И уж случайно носех заповедта в джоба си. — Той се усмихна. — А когато Флора се появи на хоризонта, реших, че в крайна сметка няма да ни потрябва.
— Виж, Чарли… — поде Джо бавно.
— Няма нищо, старче! Знам какво ти е на душата. Не се налага да присъстваш при ареста й — няма да си в безопасност при такава операция. Само да те погледне с тия просълзени сини очи, и ще те сложат в графа „Съучастници“. По-добре стой настрана — тъй викам аз!
— Има ли нещо за уточняване? — запита Джо с нотка на отчаяние. — Преди да се впуснем в атака? Да съберем допълнителни доказателства? По моему данните срещу нея са крайно рехави и се базират най-вече на слухове, съвпадения, умозаключения и нападки.
Докато двамата правеха последна равносметка на развоя на събитията и разсъждаваха за алибита и вероятни мотиви, в стаята влезе хавилдар с телеграма в ръка.
— От Калкута, сахиб.
— Анализът на куршумите! Крайно време беше! — възкликна Картър и разкъса плика. — Да видим сега какво имаме.
Той прочете внимателно съобщението два пъти, сетне подаде листовете на Джо. Писанието гласеше:
„Куршум А Убийство А Оръжие А Точка
Куршуми Б х 2 Убийство Б Оръжие Б Точка
Куршуми В х 2 Оръжие В Точка
Куршуми Г х 2 Оръжие Г Точка
Куршуми Д х 2 Оръжие Д Точка
Отпечатъци оръжия В и Г Заподозрян 1 Точка
Оръжие Д без следи Точка.“
— Уф, май става още по-заплетено — въздъхна Джо. — Според експертизата излиза, че Едгар Трууп не е оставил отпечатъци по нито една от карабините, които взехме от заведението на Флора. Е, може и да е скътал още пушки на друго място, разбира се. Каква ирония — единственото сигурно доказателство увисва във въздуха, без конкретен заподозрян.