— Дай да поумуваме. Предполагам, че тъй като ти си имал вземане-даване с хората от Калкута, на теб трябва да се сърдим — тоест да благодарим — за извънредно лаконичния начин, по който е поднесена информацията! Куршумът, покосил Лайънъл Кониърс (тоест куршум А, който извадихме от тялото му), е бил изстрелян от карабина, обозначена с „А“. Двата куршума, затрили твоето руско другарче, са били изстреляни от различно оръжие, маркирано с „Б“. А трите пушки, които взехме от Флора — двете карабини и ловджийката — са абсолютно чисти и нямат нищо общо с убийствата. Карабините са целите с отпечатъците на Трууп, а другото пушкало блести като ново-новеничко. Какво значи всичко това?
— Май е по-лесно да започнем отзад напред — рече Джо. — Флора, в пълно неведение за модерните методи на балистична експертиза, се е опитала да натопи Трууп за убийствата. Предполагам, че собственоръчно е лъснала третата пушка, за да събуди подозрения. И в цялата картинка няма нищо сложно — достатъчно е да си спомним оня младок Клаудио, заради когото навярно й се ще да се отърве от Едгар Трууп! Ала остава открит въпросът, че при двете покушения са били използвани различни оръжия. Ето това ме безпокои… Същият стил, даже същите цигари, а различни оръжия…
— Аз не виждам нищо необичайно — заяви Картър. — Мнозина в Симла имат по няколко пушки — някои са спортни, други — ловни. Или пък просто ги колекционират. По брой пушкала на глава от населението надминаваме дори Тексас!
— Това е вярно — съгласи се Джо. — Само че в случая не се касае за редовите граждани на Симла, които се забавляват със спортна стрелба или лов, или колекционират оръжия. Имаме си работа със снайперист. — Джо неволно потрепери при спомена за снарядите, пред които инстинктивно бе свивал глава в продължение на няколко години. — Тази порода ми е пределно ясна. Привързват се към едно определено оръжие и се вкопчват в него. Познават го изтънко, знаят особеностите му — всяка карабина си има характер — и никога не го зарязват. Познавам професионални снайперисти, които изкараха цялата война с едно-единствено оръжие. Не… „Убийство А, оръжие А, Убийство Б, оръжие Б“ — ето къде е цялата загадка!
Той се помъчи да си припомни нещо, което бе споменала Алис във връзка с убийството на Лайънъл и което му бе прозвучало фалшиво, но докато бистреше мислите си, телефонът върху бюрото на Картър нададе обичайното си глухо ръмжене и дрънна пронизително.
— Капитан Картър, полицейско управление Симла… Да, тъй беше… Така ли? Браво на вас! Значи в седем часа довечера? Много ти благодаря, Патуа Сингх. Наистина!
Той остави слушалката и припряно се обърна към Джо.
— Спипахме ги!
— Кого сме спипали?
Картър погледна притеснено часовника си.
— Птичките се канят да отлетят! — драматично заяви той, като се наслаждаваше на момента. — Обади се началникът на гарата в Калка. Помолих го да ме извести, ако някой от нашите заподозрени направи резервация за влака. Дал съм нареждания да наблюдават и шосетата. Чакай малко, Джо!
Той изтича до вратата, разпореди се гръмко и препаса своя „Сам Браун“.
— Резервирали са цяло първокласно купе до Бомбай! Само за двама пътници. И са платили с чек от ИКТК. Влакът тръгва от Калка в седем часа, което означава, че Алис и спътникът й по всяка вероятност ще хванат местния влак в два часа, за да направят връзката. Това е след половин час. Нямаме много време.
Той сгъна заповедта и я пъхна в джоба си. Тъкмо се канеше да каже нещо на Джо, когато хавилдарят се появи повторно с грейнало лице.
— Сахиб, сър! Донесоха ни, че мемсахиб Шарп е минала с тонга по Главната преди десетина минути. Били две тонги! Във втората били багажериите им! Тръгнали към шосето за Калка.
— Тръгнали? Кой е другият? — попита Картър.
— Патанът, сахиб. Реджа Кхан.
Джо проследи покрусен как Чарли Картър и потерята му излязоха от полицейския двор и поеха в посока към гарата. В последната минута Чарли се бе обърнал и заслонил с длан устни, му бе подвикнал:
— Джо, да не би да размисли? Ела с нас!
Джо поклати глава.
— Това е по твойта част, Чарли. Няма какво да се бъркам. Ти трябва да извършиш ареста. Аз оставам да пазя тила!
Джо лениво пристъпи към верандата. Не искаше да присъства на следващия етап от операцията. И не само защото щадеше реномето на Чарли. Той беше прав, като спомена, че може да го таксуват в графа „Съучастници“. Не му се щеше да стане свидетел на арестуването на Изабел. Не желаеше да види как я подвеждат под отговорност. За кой ли път се замисли за доказателствата. Имаше ли основание за съдебен процес? Как можеха да докажат на обществото — камо ли пък пред съда — че години наред мнимата Алис бе разигравала сума хора като пионки? В това число сър Джордж, хайлайфа на Симла и безчет високопоставени приятели и колеги? Дори най-сърдечната си приятелка Мари-Жан Питьо? За разлика от Чарли той не бе нито тъй въодушевен, нито толкова категоричен. А сега му предстоеше да докладва на сър Джордж. Джо не бързаше да го стори.