Излезе на улицата, за да спре някоя тонга, ала остана стъписан от появата на Едгар Трууп, който влетя на полицейска територия. Остана още по-слисан, като видя, че бе повел и втори кон. Гостът го поздрави припряно.
— Хубаво, че те сварих, капитане — рече той. — Има ли де да си поговорим? Ама бързичко, че няма много време.
Джо се поколеба.
— Ами да влезем вътре. Чарли едва ли ще възрази, ако поседим една-две минути на верандата му.
Трууп прекрачи гривата на коня и скочи на земята, като властно подвикна на един от конярите.
— За мен е все едно. Слушай сега — подхвана той, щом двамата се настаниха, — не искам да се натягам и бог ми е свидетел, че нямам нищо общо с тая работа, ама на излизане от пансиончето ми зърнах цяла върволица ченгета воглаве с Чарли Картър. Силата на закона в пълен комплект! Май че бяха тръгнали към гарата, прав ли съм?
Джо се позамисли и накрая отвърна:
— Е, не знам доколко си загрял какво се мъти, но и бездруго много скоро новината ще гръмне, тъй че защо да крия от теб? — тръгнаха да арестуват Алис Шарп.
— И той си мисли, че ще я свари на гарата?
— Да, така е. Двамата с Реджа Кхан са резервирали места от Калка до Бомбай. Изпратили багажа предварително и взели още със себе си. Може би вече си разбрал, че пиеската свърши и Чарли отиде да спусне завесата.
— И аз тъй си рекох… — Той се приведе напред на стола си и заприказва бързо и припряно. — Искам да ме разбереш правилно — и аз се възхищавам на Алис, макар и пряко волята си. Не че съм хлътнал по нея, ама й имам уважението. В очите на тукашните люде минавам за непрокопсаник. И ти си мислиш тъй, нали? Прав съм. Само че в сравнение с Алис аз съм света вода ненапита. Едва ли знаеш и половината истина за нея! Факт е, че тя безскрупулно се възползва от всеки, изпречил се на пътя й, включително и от моя милост. Възлагала ми е поръчки, сред които между другото не е било убийство, и ми е плащала добре. Макар да съм пушка под наем, набий си в главата, че не съм се забърквал в убийството на Кониърс или оня клет руснак.
Джо го прекъсна.
— Това е въпрос на улики, Трууп — заяви той, — и е от компетенцията на полицията.
Трууп изсумтя подигравателно.
— Алис и Реджа Кхан са тръгнали към гарата и Чарли се е втурнал по петите им — не ти ли се вижда чудно, че двамата са побягнали тъй демонстративно? Пред очите на целия град? Насред Главната? И Чарли припка подире им с белезници в джоба си, за да сгащи злосторниците в последния момент! Дали това е в стила на скъпата ни Алис? Дали жената, която три години разиграва целия свят, ще сгафи тъй глупешки? Ами! Щом стигне гарата, Чарли ще се окаже с празни ръце!
— Как тъй с празни ръце?
— Ще ти река, ама дали в таз полицейска служба може да ми предложат едно питие? Бая прахоляк нагълтах днеска!
— Чарли едва ли би се поскъпил — отвърна Джо и посегна към гарафата с уиски и чашите, наредени върху перваза. — Карай нататък. Какво се канеше да ми кажеш?
— Слушай — подхвана отново Трууп. — На гърба на гарата се намира старият склад на пощата. Сега е запуснат. Нямаше как да ми убягнат от погледа двата коня — охранени добичета — които висяха пред склада напълно оседлани, наглеждани от един коняр. Не е тукашен. Според мен е някой от родата на Реджа Кхан. И за кого са тия две кончета, а? Има и още нещо. Алис и Реджа минаха на две крачки от мен и на пръв поглед Алис беше издокарана като да пътува с влака към Калка. Ама само на пръв поглед. Но аз имам навика — може да ти е познато — като зърна някое страхотно парче от типа на Алис, да го огледам от глава до пети. Даже си представям какво ли бельо носи, че и как би изглеждала без дрехи. Познато ли ти е? И никога не греша за тия неща! Под демодираната дълга рокля Алис бе навлякла брич за езда и ботуши. Просветна ли ти? На мен ми хрумна, че вероятно се кани да се метне на някой кон и докато Чарли се размотава край парадния вход и я чака, тя ще се измъкне през задната врата и ще набере голяма преднина. — Той отпи глътка уиски. — А ония кончета бяха доста яки, да знаеш!