— Трууп — рече Джо, — може да се окажеш прав, а може и да грешиш. По моему имаш право. Само че защо ми разправяш всичко това? Имаш ли сметки за разчистване? Не те познавам добре, но смятам — не се засягай — че си плътно ангажиран в бизнеса с разчистването на сметки. Тъй че кажи ми за какво става въпрос?
Едгар Трууп внезапно се изчерви, обърна се към Джо и злобно просъска:
— Алис! Величайшата директорша на ИКТК! Първа дружка на лейди Рединг! Злочестата женичка на оня пияница Реджи! Обект на толкоз милозливост от страна на другите женоря! Проклетница! „О, капитан Трууп, много сте любезен. Сега ми кажете колко ви дължа?“ Или пък: „О, капитан Трууп, имам една комисиончица за вас. Дали ще бъдете тъй любезен да… Ужасно съжалявам, че трябва да се правим на непознати пред обществото… Не бива да се огорчавате, ако се наложи да ме почакате… ужасно съм заета.“ Третираше ме като момче за всичко! А се оказа една нищо и никаква шафрантия, ако се вярва на думите на Флора! Аз — а също и неколцина други в Симла — много ще се радваме да й натрият носа подобаващо!
— Значи казваш, че са потеглили с ония вихрогони, ама накъде ли?
— Сто на сто не към Калка! Според мен Картър и хората му ще се втурнат да ги гонят в оная посока и ще изгубят сума време, докато се осеферят, че са ги натирили по грешни следи — а те със сигурност са се погрижили да оставят фалшиви знаци по пътя. Докато се върнат по обратния път, Алис и Реджа Кхан ще са навлезли доста навътре в хълмовете. Запътили са се към Борендо и прохода Залори, а после навярно ще продължат на север през Манали. Това е задната врата за напускане на страната. Оттам е Реджа Кхан. Всеки втори от тамошните хора му се пада братовчед.
— Добре де, Трууп, ама това какво общо има с Алис? Къде се е емнала тя с празни ръце из хималайската пустош?
— С празни ръце ли? Та кога тая госпожичка е била с празни ръце? Къде според теб са ония бижута, платени от ИКТК и минали през канала на Робъртсън? Накити от висока класа, имам предвид международна класа — Алис не се хабеше да събира дрънкулки, пък и труфилата заемат малко място. Можеш да скриеш в кюлотите си откуп за кралска особа! Да не мислиш, че са в някой сейф в ИКТК? Или заключени в най-долното чекмедже на Алис? Ами! Кротуват си в дисагите връз седлото, на път за прохода Залори. И защо смяташ, че е пустош? Хич не е тъй, стига да познаваш околността. Ела да видиш!
Той влезе в кабинета на Чарли и посочи картата на стената.
— Ето я Симла. А тук в южна посока е железопътната линия от Калка, която води към Делхи и лайнера „Р&О“ в Бомбай. Но на север — гледай! Прекосяваш планината — задния вход на Реджа Кхан — и криволичиш към Джогиндар Нагар. Това също е железница, която води към Амритсар, Лахор и накрая Карачи. От Карачи може да се хване корабът от Бомбай за залива, и оттам — към Лондон и остатъка от света. Стига да ти позволят да напуснеш племенната територия, разбира се.
— Как мислиш, какъв е залогът на Реджа Кхан в това начинание?
— Алис, разбира се! Парите и Алис — в този ред. Това е залогът му. Та то е очевидно, нали?
Джо си спомни как по време на първия разпит Алис му бе лъхнала на сандалово дърво, а по-късно бе доловил същия мирис и у Реджа Кхан.
— Вярвам ти, Трууп — безпрекословно заяви Джо. — Вярвам ти напълно. Намекваш, че Алис е в опасност?
Трууп му хвърли продължителен непроницаем поглед.
— Не знам — отвърна той накрая. — Запътила се е към вилаета на Реджа Кхан, а знаеш ли каква приказка има? „Вярвай повече на плъх, отколкото на змия, и повече на змия, отколкото на човек от племето патан!“ Алис знае, че в Симла песента й е изпята. Реджа Кхан също е наясно по тоя въпрос. Само че не се знае дали двамцата имат едно и също наум? Да, главната им цел съвпада — да се измъкнат от страната с плячката, плод на тригодишното им обирджийство в ИКТК. А сетне? Според мен тогава пътищата им ще се разделят. Алис навярно се кани да напусне страната с богатството си под прикритието на Реджа Кхан, а след това да се засели някъде извън британската юрисдикция.
— Спомена ми, че иска да живее в Америка — спомни си Джо.
— Да, това е напълно в неин стил. Там ще й хареса. Ще цъфне и ще върже. Но за Реджа Кхан не знам — не го виждам да напусне пределите на бащините си земи.