— И каква е тая услуга, та им дължат лоялност?
— Ами то се знае! По тия места върлуваше насилие, когато британците решиха да се заселят в Симла. Сигурно си чувал за войната на гурките? Когато тия напористи синковци се спуснаха от северозапад, за да завземат празните пространства, британците им дадоха картбланш — подписаха договори и прочее.
— А ние какво спечелихме от цялата работа? — попита Джо.
— „Разделяй и владей“, разбира се. Другите местни племена са индуси, а хората на Реджа са мюсюлмани. Идеята беше, че ще бъдат твърде заети с ежби помежду си, за да създават главоболия на британците. И май точно тъй стана. Докато си кротуват на север от Залори, всичко е наред.
— Значи ще трябва да заловим нашите бегълци, преди да се срещнат с очакващия ги ескорт?
— Аха. А пък ако не успеем, Сандиландс, ще трябва начаса да се откажем от преследването. Защото сто на сто посрещачите им ще са въоръжени до зъби и хич няма да ни се зарадват.
— Как тъй въоръжени до зъби? — Джо започна да схваща грозната картинка, очертала се капка по капка от обясненията на Трууп.
— Последен модел карабини. Най-добрата стока, предлагана на европейския пазар. Цели тонове.
— Ще ми кажеш ли как това оръжие се е озовало в техните ръце?
Трууп изсумтя.
— Ами като си воглаве на най-голямата търговска компания и имаш достъп до всичките й логистични направления, то е фасулска работа. Дистрибуторите на ИКТК са под път и над път. Разнасят какви ли не стоки: килими, изделия от месинг, подправки, чуждоземски нещица, ала има и таквиз, дето отиват на север, натоварени с пушкала, най-вече карабини калибър 303.
— Добре де, как си ги набавят?
— Проследих ги до източника. Попаднах на някакъв тип, на име Мърфи. Сержант-оръжейник и главен интендант. Продажник и половина! Завежда еди-колко си пушки в графа „Дефектни“ и ги отделя за бракуване. По документи всичко е наред. Само дето пушките са си съвсем читави. И вместо за бракуване, се озовават на конвоя от мулета на ИКТК. Може да има още неколцина като тоя Мърфи.
— Значи са използвали Алис за фасада. Дали тя е разбрала?
Трууп сви рамене.
— То с Алис никога не се знае.
— За Реджа Кхан сигурно е било голям удар да научи за появата на Лайънъл Кониърс и намерението му да пристигне в Симла, за да поеме бизнеса — бавно промълви Джо. — Едва ли е щял на драго сърце да изчезне от сцената. Тъкмо е завъртял далаверата и хоп! — цъфва новият шеф и почва да се рови из сметки и документи. Лайънъл е бил по-зрял, бивш фронтовак, имал е и по-голям жизнен опит. Най-вероятно (сигурно и Реджа Кхан е съобразил това) нямаше да се остави да го забаламосат така лесно. Не. Реджа Кхан е имал солиден мотив да му попречи да се добере до Симла.
— Тъй си е — съгласи се Трууп и кротко добави: — Човекът пуши „Черната котка“, да знаеш. Подочух, че си разпитвал на тая тема.
Докато си говореха, Трууп с уверена бодра крачка започна изкачването, провирайки се през все по-гъстите дървета. Понякога следваше течението на гръмогласен планински поток, друг път свиваше по някоя горска просека по стръмния склон или пък поспираше и поглеждаше към Симла, за да се ориентира.
— Пътят свършва отвъд оня хълм, пада ни се отдясно — уведоми го Трууп, след като бяха яздили близо час. — Прави доста голям завой. Можем да свърнем напряко. По тия места казват: „Следвай тетивата на лъка, а не самия лък.“ Тъкмо това ще сторим и ние. Пък и трябва да щадим конете. Представяш ли си какви леваци ще се окажем, ако закъсаме с някое от добичетата?
Докато говореше, той се спусна в главозамайваща пролука сред хълма, обрасла с пищна тропическа растителност. Клисурата се простираше на около петстотин ярда. Джо последва Трууп по горска пътека, образувана от стадо елени, които се мяркаха тук-там в непосредствена близост. Джо като че ли зърна и тайфа лангури сред клоните, огласяни от пролетни птичи трели. Времето в закътаната долина беше съвсем различно. Разположена връз склон с южно изложение, тя все още излъчваше дневна топлина и Джо с наслада вдъхна свежото ухание на звездовидните бели цветове на жасмина. В края на долината се чуваше плисък на водопад. Конят му наостри уши и подрипна няколко стъпки встрани.
Погледът на Трууп шареше както по земята, тъй и към далечния хоризонт пред тях. Направи тихомълком знак на Джо да спре и се приведе на седлото си, взрян в пресни вражески следи по калта отстрани на просеката. Все тъй безмълвно той преметна ремъка на пушката си и я хвана крепко в обятията си.