— Леопард — съобщи той. — Днес има късмет — наточили сме се за по-едра плячка.
На пътеката пред тях се мярна задницата на една чита, която се обърна към тях и нададе тревожен крясък. Сигналът бе подет от цял хор горски обитатели.
— Спипаха ни! — възкликна Джо.
— Не — отвърна Трууп. — Просто ни предупреждават! Съобщават ни, че напред има леопард. Я чуй!
Читата поднови крясъка си, само че в различна тоналност. Трууп се усмихна самодоволно.
— Сега пък дава сигнал „Внимание, човек!“, тъй че и леопардът да знае, че сме тук. Хубаво! Не ми се ще да налетя изневиделица на този стар познайник. Леопардът не е страшен денем, щото тогаз само се излежава, а излиза да ловува по тъмна доба.
Продължиха да вървят, а конете току душеха тревожно околните миризми. Най-сетне пристигнаха до водопада. Из една скала отгоре извираше поток, който буйно се стичаше в каменна котловина непосредствено под краката им, където се бе образувало голямо стоманеносиньо езеро. При гледката на прозрачната като джин вода, непрекъснато обновявана от мощния водопад, Джо си помисли, че никога не е бил тъй изкушаван от водната шир. Щом се наведе да пийне и да разхлади горещото си чело, той мярна отражението на Едгар Трууп зад лявото си рамо. Мигом припна на крак, за да е лице в лице с него, и му махна да дойде при водата. Изненада се от собствената си немарливост. Как тъй остави тила си непокрит от човек, който като нищо можеше да се окаже вражески настроен? Само да го тупне отзад и да потопи главата му с яките си лапи, и тая червендалеста муцуна ще е последното нещо, което би видял приживе.
Трууп му се ухили свойски и се наведе да пие.
Този инцидент накара Джо да се замисли за сегашното си положение. Намираше се далеч от цивилизацията, в компанията на човек, който по собствените си думи беше „пушка под наем“ и сега бе в стихията си, пък и познаваше терена на пръсти, с всичките му скрити рискове. Джо започна да си представя по колко различни начина Трууп можеше да му свети маслото и да се отърве от трупа му. И може би единствената пречка траперът да постъпи точно тъй бе набързо надрасканата бележка, която на тръгване Джо прати на Картър по един от хората му. Пък и Трууп се нуждаеше някой да му пази тила, когато в крайна сметка намереха Алис и спътника й. Джо стигна до заключението, че не бе изложен на опасност до момента на развръзката, когато щяха да поведат Алис и бижутата по обратния път.
Щом конете си отпочинаха, двамата възобновиха пътешествието си, все пряко на наклона на местността, както му се стори на Джо. Вече бе в състояние да оцени по достойнство неуморните яки нозе на конете, докато, набирайки височина, криволичеха ту нагоре, ту надолу по склона. Джо погледна припряно слънцето. Долината зад гърба им тънеше в сумрак, но възвишението, към което се бяха запътили, щеше да бъде огряно поне още три часа, прецени той. Както и да се развиеше тази безумна планинска гонка, сто на сто щяха да нощуват под открито небе.
Пред погледа им се ширна дълбока долина, отвъд която се издигаше скалиста стръмнина.
— Ето тук — заяви Едгар Трууп — пътищата се пресичат. Ние ще поемем надолу по долината и после ще се изкачим по скалите, а отдясно ни се пада шосето. По моите сметки сигурно ще спрат да прекарат нощта тука, а в ранни зори ще поемат към прохода Залори. Въпросът е кой ще стигне първи — Сандиландс и Трууп или Реджа и Алис. И дали Реджа и Алис са сами?
Джо напрегна очи, за да разгледа хоризонта пред тях.
— Онова там сред скалите някаква постройка ли е?
— Беше — отвърна Трууп. — Отдавна е разнебитена. Някога на онова място е имало форт. Няма име. Викат му Червения форт. Хубава работа върши — хората се ориентират по него и понякога пренощуват. Често го навестяват ловци и търговци, ама само толкоз.
Той подкара полека коня си по скалистото дефиле.
— Ако беше по-рано напролет, нямаше как да минем — от топенето на снега тука се стичат водопади, ама по туй време на годината е хубава просека.
Конете пристъпяха предпазливо сред камънаците по посока на буйния поток в дъното на урвата, през който бе прехвърлен скален отломък. В края пътеката извиваше отново нагоре, докато най-сетне се озоваха до Червения форт. Едгар Трууп рязко дръпна юздата и даде знак на Джо да стори същото.