— Ехо? — тихичко подвикна той. — Чудна работа — някой май е постегнал това местенце.
— Защо мислиш така? — попита Джо.
— Заради вратата. Поправили са я. Доколкото си спомням, преди си беше просто една арка, а сега мяза на чисто нова порта. Кой ли е инициаторът? Сигурно Реджа го е сторил на своя глава или по заповед на Алис. Май се натъкнахме на склад на ИКТК. И няма нищо лошо — не е противозаконно. Дали има някой?
Той разгледа постройката с бинокъла си и докладва:
— Мачтата или пилона, или както там се нарича го нямаше миналия път… Каква ли е тая работа?
— Има само един начин да разберем — рече Джо.
Прокраднаха се крадешком напред. Трууп, наострил уши, вървеше първи и сегиз-тогиз подушваше въздуха.
Сградата пред тях, с миниатюрни прозорци, назъбен парапет, висока наблюдателна кула и нова порта, имаше вид на добре укрепено място. Залязващото слънце обагри древните стени и те заблестяха, оправдавайки името Червения форт.
— Много хитро измислено — отбеляза Джо. — Околността се вижда като на длан!
— Ами да — съгласи се Трууп. — Тия планински крепости винаги са разположени много стратегически, за да няма неприятни изненади. Когато британците превзеха тази… ще да е било преди петдесетина години… не искаха да оставят тая хижичка на злосторниците зад тила си.
— Да, ама не! — изкоментира Джо. — „Хижичката“ си е на много прилично дередже. Май британците рушат, а злосторниците строят, а?
— Изглежда, точно тъй стоят нещата — заяви Трууп, заслушан в Джо с половин ухо. Имаше замислен вид. — Бая време мина, откак съм бил тук за последно. Беше миналата пролет. Явно доста са пошетали през изминалата година.
— Как тъй са пошетали? — попита Джо.
— Ами знам ли, вече не изглежда запустяло като преди. Ако едно място е безлюдно, тревата избуява нависоко, а тая тука е изпомачкана от хорски нозе. И виж онова там — прилича на конски тор, ама всъщност е от муле. Не ме питай как ги различавам. Ако си тръгнал да се поразходиш из тия скали, нивгаж няма да яхнеш муле. А тука са минали доста мулета. И то съвсем наскоро. Според мен сме изпреварили Реджа Кхан и Алис, ама и хабер си нямам с колко време. Ако някой ще остане като гръмнат от таз среща, по-добре да са те. Първом да покрием някъде конете. Не можем да им запушим муцуните — макар да ми се щеше — ама поне можем да ги скрием от поглед.
— Има ли къде да потулим конете в тоз измъчен кервансарай?
— Омар Хаям! — възкликна Джо изненадан.
— Щом казваш — разсеяно отвърна Трууп, докато шареше с бинокъла си по крепостта. — Стой тук и ме прикривай, Джо, докато отида да огледам отблизо.
Той изчезна надолу по едни тесни стълби, откъдето долетяха пуфтенето и възклицанията му. Доста се позабави. Джо започна да се тревожи. „Та аз почти не познавам този човек, помисли си той, а се оставих изцяло в ръцете му. Пък и се намирам насред тоя пущинак. Хм, ще броя до сто и после ще ида да видя какво става“, реши той накрая.
Щом стигна до деветдесет, Трууп отново изникна на хоризонта, целият прашасал и запотен.
— Брей, да му се не види! — възкликна той.
— Защо? Какво има?
— Ами, първо на първо, вътре има едни широки изби, които някой съвсем наскоро здравата е лъснал. Второ, вратата на мазето е щракната с якичък катинар. Хубаво са се сетили, ама защо тоя умник (със сигурност не е Реджа Кхан) е окачил ключа, също тъй якичък, на един пирон досами вратата? Тая проклета дупка е натъпкана с някакви сандъци, всичките надписани „ИКТК“. И, както се сещаш, хич не са пълни с разни индийски сувенирчета, ами с европейски пушкалца!
— Изненадан ли си?
— Дали съм изненадан? Ни най-малко! Ето потвърждението за системата „Мърфи“, дето ти я обяснявах преди. Според мен това е последната пратка от Бог знае колко, които са прехвърлени отвъд Залори. Изненадан съм обаче, че са оставили нещата без надзор. Та кой нормален човек ще стовари цяла камара пушки и ще ги зареже насред пътя? Освен ако не са се разбрали съвсем скоро някой да дойде да ги прибере. Не ще да е минало много време, откак керванът с мулета си е тръгнал, по всяка вероятност в западна посока, към железницата, от дето ще си подхване законния бизнес, а пък Реджа Кхан сигурно ще се появи всеки момент да поеме стоката. И навярно ония разбойници, братовчедите му, ще цъфнат утре да я откарат с отпочинали мулета. Ама поне засега мястото е на наше разположение. Вятърът духа в правилна посока — добави той. — Ще сме в безопасност, докато си направим по чаша чай.