Сюзън Елизабет Филипс
Рай в Тексас
На всичките ми стари приятели от лигата Ла Лече.
Благодаря ви, защото вие първи ми казахте колко ви харесва написаното от мен.
Благодарности
Бих искала да изразя признателността си към следните личности, които споделяха с мен своя опит, докато пишех „Рай в Тексас“: Мери Лин Бакстър (както и на Лен, защото ми позволи да открадна няколко от неговите редове), Катрин Джонсън, Памела Литън, Джон Росич, Гленда Сандърс и Рон Стръкнес. Благодарна съм и на Националната атлетическа асоциация, защото отговори на всичките ми въпроси. Благодаря и на приятелите ми Бил, Тай и Зак — вие винаги ми помагахте, когато имах нужда от това. Специално съм признателна както на редактора ми Кери Ферън, така и на агента ми Стивън Акселрод. Изказвам най-дълбоки благодарности към моите читатели, които споделят книгите ми с приятелите си и ми пишат такива чудесни писма. Бог да ви благослови, всички вас.
1
— Бодигард! Не се нуждая от никакъв проклет бодигард!
Сребърните върхове на пурпурните ботуши от гущерова кожа на Боби Том Дентън проблеснаха на светлината, когато бившият футболист прекоси килима и сложи длани върху бюрото на адвоката си.
Джак Ейкън го изгледа предпазливо.
— От студиото „Уиндмил“ смятат, че се нуждаеш.
— Не ми пука какво мислят те. Всички знаят, че в Южна Калифорния и трън да завъртиш, няма да закачиш нито един, който да притежава капчица здрав разум — заяви Боби Том категорично. — Е, може би някои от фермерите правят изключение, но те са единствените. — Намести високата си и стройна снага в коженото кресло, качи обутите си в ботуши крака върху бюрото и кръстоса глезени.
Джак Ейкън огледа мъжа, който бе най-важният му клиент. Днес Боби Том беше облечен направо консервативно в бели ленени панталони, бледолилава копринена риза, пурпурни ботуши от гущерова кожа и светлосива шапка „Стетсън“. Бившият уайд рисийвър1 не се разделяше със стетсъна си. Някои от гаджетата му се кълняха, че не я свалял дори в леглото, но Джак не вярваше особено на тези твърдения. Без съмнение Боби Том се гордееше, че е тексасец, макар че заради професионалната си футболна кариера бе принуден да прекара по-голяма част от последните десет години в Чикаго.
С външния си вид на сякаш слязъл от лъскава корица на списание, с усмивка, която тутакси пленяваше всяко женско сърце, и с впечатляващия чифт диамантени пръстени на Суперкупата, Боби Том очевидно бе най-чаровното и бляскаво момче в професионалния американски футбол. От самото начало на кариерата му телевизионната публика се влюби в провинциалния му момчешки чар, но онези, които играеха срещу него, не можеха да бъдат заблудени от излъчването му на „добро“ момче. Те знаеха, че Боби Том е умен, неудържим и корав противник. Той беше не само най-колоритният уайд рисийвър в Националната футболна лига, но и най-добрият, когато раната в коляното му, получена преди пет месеца по време на последните мачове за Суперкупата, го извади от строя и го принуди да се оттегли на трийсет и три години. Така че сега бе повече от естествено онези от Холивуд да се надпреварват да го направят новия герой в някой от своите екшън филми.
— Боби Том, хората от „Уиндмил“ имат право да се тревожат. Те ти плащат няколко милиона долара, за да снимаш първия си филм с тях.
— Аз съм футболен играч, а не проклета филмова звезда!
— От миналия януари ти си бивш футболен играч — изтъкна Джак. — Освен това, решението да сложиш подписа си под договора беше твое.
Боби Том смъкна шапката си, прокара ръка през гъстата си руса коса и я нахлупи отново.
— Бях пиян и търсех нова посока в живота си. Ти би трябвало да ме предпазваш от това да вземам важни решения, когато не съм трезвен.
— Двамата с теб сме приятели от доста време и досега не съм те виждал пиян, така че това извинение не минава. Освен това, ти си един от най-умните бизнесмени, които познавам, а и със сигурност не се нуждаеш от пари. Ако не си искал да подпишеш онзи договор с „Уиндмил“, нямаше да го направиш.
— Ами, промених си мнението.
— Сключвал си повече сделки, отколкото мога да преброя, и никога не съм чувал да си нарушавал договор. Сигурен ли си, че искаш да започнеш сега?
— Не съм казал, че ще наруша проклетия договор.
Джак помести върху бюрото си две папки и пакетче с ментови бонбони. Двамата бяха приятели повече от десет години, но той подозираше, че едва ли познава Боби Том повече от бръснаря, който подстригва косата му. Въпреки приветливото си и любезно държание, бившият футболист не обичаше да споделя лични неща.
1
Позицията им е в близост до двете странични линии на полето. Едни от най-важните играчи, които отбелязват тъчдаун. Основната им цел е да улавят топката, хвърлена от куотърбека. — Б.пр.