Въпреки заплахата от вечно проклятие, ръцете й започнаха да го търсят, опознавайки дяволското му тяло с всяко докосване. Кожата му вече не би трябвало да е влажна от банята им, но беше — влажна и гореща. Под пръстите й мускулите му се свиваха и за пръв път тя чу тежкото му дишане. Отпусна ръце, за да го помилва там, където никога не би трябвало да го докосва, изучавайки го, прималяла от желание. Пробва тежестта и големината му, погали го.
Той я отблъсна рязко и тя отново се озова сама в непроницаемия мрак.
Пулсът й отекваше в ушите.
Мъжът я обърна. Ръцете му обхванаха дупето й, мачкаха го, плъзнаха се между двете кълба. Отново усещаше в тъмнината само ръцете му, нищо друго, никаква друга част от него. Откъснатите ръце на демона разтвориха краката й, милваха я, докато тя не започна да стене и да тръпне. Изведнъж я бутна рязко по гръб върху дебелия, мек килим.
Тя лежеше там в очакване.
Нищо.
Плътният мрак на смъртта. Неясните очертания на гроба. Призракът на проклятието. Очакваше ги в зажаднялата си прегръдка.
Една сила — животинска, човешка, демоничен дух? — сграбчи коленете й и ги разтвори. Никакво друго докосване. Само настоятелен натиск, заповядващ й да предложи най-нежните си части в жертва на ангела на нощта.
И после нищо.
Лежеше в очакване, едва смееща да диша. Прокълнато навеки, тялото й изгаряше във варварска страст.
И тогава го почувства. Леко гъделичкане по вътрешната страна на бедрата й. Разтваряне. Влажната диря на език.
О, това! Това! Толкова силно й бе липсвало. Беше го сънувала. Това жадно пиене с език и този тласък, тази груба и копринена милувка, насладата на жадната уста, всичко това, подсилено от мрака на ада. Нейният демоничен любовник я вкусваше и поглъщаше, докато тя забрави коя е. От гърдите й се изтръгна вик, докато пропадаше, въртейки се в шеметна спирала надолу и все по-надолу към мамещата бездна.
Той влезе в нея, преди да успее да се съвземе и да събере парчетата от разпиляната си същност. Тялото му покри нейното и я изпълни. Краката й обвиха бедрата му, а ръцете й — шията. Гърдите й горяха, докато се триеха в гъстите косми на неговите. Той се гмурна в сърцевината й, излезе, сетне се потопи отново и отново, отнасяйки я със себе си по жарката спирала на своето пътуване към висините.
От гърдите му се изтръгна дрезгав вик, а от нейните — пронизителен вопъл, когато двамата пропаднаха едновременно в самото сърце на мрака.
Мрак, който никога не е бил по-желан.
По някое време тя започна да плаче. Обля я светлина, когато той отвори вратата на гардеробната. Сузи се сви на топка, скрила лице в шепи. Разяждаха я вина и срам. Любов моя, любов моя. Беше предала съпруга си, измамила мъжа, когото обичаше с цялото си сърце. Беше обещала да го обича завинаги, докато смъртта ги раздели. Но тя не беше мъртва. А той все още беше съпругът на сърцето й, най-скъпата й любов и тя го бе предала.
Нещата не трябваше да се развият по този начин. Предполагаше се, че тя ще се жертва! Беше отишла при Уей, за да спаси града. А как бе свършило всичко? С нейните молби да я вземе, като напълно бе изгубила себе си.
— Престани, Сузи. Моля те. — Гласът му беше дрезгав, сякаш се измъчваше от болка.
Тя взе кърпата, лежаща на купчинка до нея и седна, докато се опитваше с плата да скрие срама си. Вдигна глава и го видя, надвесен над нея, все още гол.
Сълзи на безмерна тъга се стичаха по страните й.
— Искам да си отида у дома.
— Прекалено си разстроена — възрази той тихо. — Не мога да ти позволя да си тръгнеш сега.
Тя заби поглед в скута си, изучавайки голите си колене, подвити под нея.
— Защо ми причини това? — извика нещастно. — Защо не ме остави на мира?
— Съжалявам — пророни той. — Нямах намерение да се случи. Съжалявам.
Мъжът вдигна халата си от пода и го облече. Беше тъмнозелен със сложни шарки. Улови нежно ръката й и я повдигна от килима. Когато застана до него, той дръпна бял хавлиен халат от закачалката до вратата и й помогна да го облече, макар че й беше твърде голям. Положи ръка върху гърба й, извеждайки я от дрешника, в който бе влязла сякаш преди векове. Жената се движеше машинално до него. Какво значение имаше къде я бе обладал? Какво още можеше да й причини?