Выбрать главу

Кони го стрелна подозрително.

— Има и още нещо, за което хората се чудят… За някоя, която явно е взела теста, изглежда Грейси не разбира много от футбол.

— Аз направих някои компромиси.

Кони скочи ядосано от кушетката.

— Но това не е честно! Дамите винаги са разчитали на честността ти по време на теста.

Той осъзна със закъснение, че е направил голяма тактическа издънка.

— Аз съм честен. Затова понякога се налага да използвам специален изравнителен метод на оценка.

Това изглежда я успокои. Боби Том наблюдаваше предпазливо как тя остави бутилката с бира и се запъти с бавна походка към него, а в тъмните й очи се четеше непоколебима решителност да постигне на всяка цена желаното. Тя може и да беше най-хубавата жена в Телароса, но в момента не я намираше и наполовина толкова привлекателна, колкото Грейси.

В съзнанието му се мярна особено възбуждащият спомен за звуците, които миналата нощ Грейси издаваше в ухото му. Беше абсолютно сигурен, че и с някоя друга се е забавлявал в леглото точно толкова добре, но не можеше да си спомни кога и с коя. Грейси беше пълна с изненади, представляваше неустоима комбинация от страст, невинност и дързост. Когато се любеха, го възбуждаше толкова силно, че трябваше постоянно да си напомня, че тя е новак в еротичната игра и е с нея, защото иска да й направи услуга. Предполагаше, че не би й откликнал толкова силно, ако временно не бе изгубил сексуалното си желание след оттеглянето си. Освен това беше принуден неведнъж да си повтаря, че вероятно щеше да е същото с всяка друга жена, с която се захване.

Когато Кони обви ръце около врата му и притисна устни към неговите, имаше възможност да провери теорията си, ала не му бяха нужни повече от няколко секунди, за да разбере, че тя няма да възпламени страстта му. Хвана решително раменете й и я отдръпна от себе си.

— Не забравяй да ми кажеш какъв сватбен подарък искаш.

Лицето й се изопна. Боби Том знаеше, че я е обидил, но той не я бе канил тук и никак не се трогна. Взе ключовете от колата и стетсъна си, отиде до вратата и я задържа отворена за нея. Тя мина покрай него, без да промълви нито дума. Той нахлупи шапката си и я последва навън.

Началникът на полицията Джимбо Такъри чакаше до полицейската си кола на не повече от шест метра. Кони дори не трепна.

— Здрасти, Джим, скъпи. — Пристъпи към него с разрошената си коса и разкопчана блуза и се хвърли на врата му.

Джимбо се освободи от прегръдката й и хвърли кръвнишки поглед на Боби Том.

— Какво, по дяволите, става тук? Какво правиш с него?

Кони обви пръсти около ръката му.

— Хайде, стига, не се ядосвай, Джим. Двамата с Боби Том пийнахме по бира. Нищо не се е случило, нали, Боби Том? — Тя отправи на Боби Том бавна, лукава усмивка, която намекваше, че много неща са се случили.

Боби Том изгледа и двамата с отвращение.

— Не мисля, че някога съм виждал двама души, които толкова много да се заслужават един друг.

Закрачи към пикапа си. Джимбо го настигна, тъкмо когато се наместваше зад волана. Малките очи на полицейския началник бяха твърди и зли.

— Ще те наблюдавам, Дентън. Само да хвърлиш хартийка от дъвка или да се изплюеш на тротоара и аз ще съм там.

— Аз не плюя, Джимбо — отвърна Боби Том. — Освен ако не те видя застанал на пътя ми.

Докато се отдалечаваше, видя в огледалото за обратно виждане Джимбо и Кони, увлечени в ожесточен спор. Не знаеше кого от двамата съжалява повече.

Нещо събуди Грейси. Дори след месец, все още не беше напълно свикнала да прекарва нощта в леглото на Боби Том и за секунда не можа да си спомни къде се намира. Проблясъкът на светлина откъм шосето привлече вниманието й и в същото време осъзна, че е сама в леглото.

Когато спусна крака на пода и нахлузи пеньоара си, видя, че наближава три сутринта. Вече беше неделя и на сутринта двамата с Боби Том щяха да летят за Сан Антонио заедно с Натали и съпруга й Антон, който беше в града за уикенда.

Грейси излезе в коридора и видя светлината, идваща от кабинета му. Спря се на прага. Той се бе излегнал в дълбокото кресло, обърнато настрани, така че не я видя, когато пристъпи вътре. Косата му бе разрошена и бе облечен в златистокафяв халат, щампован със старинни испански монети. Сребристата светлина струеше от екрана на телевизора, по който вървеше футболен мач с изключен звук.