Боби Том насочи дистанционното към телевизора и когато кадърът се превъртя назад, тя осъзна, че всъщност гледа видеозапис. Съсредоточи вниманието си върху екрана и го видя в екипа му на „Чикаго Старс“.
Докато светлините от екрана се отразяваха върху лицето му, подчертавайки скулите му, беззвучният мач продължаваше. Боби Том направи остър пробив към страничната линия. Топката идваше към него, но изглежда беше хвърлена твърде високо, за да я улови. Той скочи високо във въздуха и сякаш се задържа там, напрегнал до крайност всеки мускул на тялото си.
Дъхът й заседна в гърлото, когато видя играч от противниковия отбор да се спуска към него. Боби Том беше протегнал цялото си тяло и напълно уязвим.
Ударът беше жесток. След секунди той лежеше на земята, гърчейки се от болка.
Боби Том повторно стартира записа и мачът започна отново. Прилоша й, когато осъзна, че той гледаше тъкмо това нощ след нощ, когато бе виждала светлината на телевизора в кабинета му. Седеше в тъмното и преживяваше отново и отново момента, сложил край на кариерата му.
Сигурно бе мръднала или издала някакъв неволен шум, защото той се извърна към нея. Когато я видя да стои на прага, натисна бутона „стоп“ на дистанционното. Екранът се изпълни със снежинки.
— Какво искаш?
— Събудих се и те нямаше.
— Няма нужда да ме проверяваш. — Боби Том се надигна от креслото и захвърли дистанционното върху възглавницата.
— Сърцето ми се къса, като си помисля, че нощ след нощ седиш тук и гледаш този запис.
— Не зная откъде ти хрумват подобни идеи. За пръв път откакто съм контузен гледам този запис.
— Не е вярно — отвърна тя тихо. — Виждам светлината от прозореца на спалнята си. Зная, че постоянно го гледаш.
— Гледай си твоята работа и не си пъхай носа в чуждата.
Жилите на врата му бяха изпъкнали от напрежение, но тя не можеше да отмине нещо толкова важно за него.
— Ти си още млад. Време е да продължиш живота си, вместо постоянно да се обръщаш назад.
— Колко забавно. Не си спомням да съм искал съвета ти.
— Всичко вече е минало, Боби Том. — Тя протегна импулсивно ръка. — Бих искала да ми дадеш тази касета.
— И защо да го правя?
— Защото си причиняваш болка, като я гледаш, и е време това да престане.
— Нямаш представа за какво говориш.
— Моля те, дай ми касетата.
Той тръсна рязко глава към телевизора.
— Ако я искаш толкова много, вземи проклетото нещо, но не се дръж така, сякаш знаеш какво си мисля, защото нямаш и понятие.
— Няма да се отпуснеш пред никого, нали? — Грейси отиде до телевизора и извади касетата от видеото.
— Само защото прекарваме заедно известно време в леглото, не ти дава право да душиш любопитно наоколо. Ако на някоя жена й стане навик, ще види вратата от външната й страна. Не го забравяй. Ще припиша този разговор на липсата ти на опит с мъжете.
Тя нямаше намерение да позволи на войнственото му държание да я изплаши, защото разбираше от какво е породено. Беше пристъпила твърде надълбоко в потайните емоционални кътчета на душата му и сега той искаше да я накара да си плати. Потупа го по ръката.
— Това не беше разговор, Боби Том. Ти не каза нищо съществено.
Мина покрай него, за да отиде в спалнята и да събере дрехите си, но тъкмо бе пъхнала видеокасетата в чантата си, когато той изникна на прага.
— Може би, защото не съм говорил мръсотии.
Ъгълчетата на устата му бяха извити в ленива, пресметлива усмивка, която обаче не достигаше до очите му. Грейси разбра, че се преструва, че тя не е докоснала оголен нерв и знаеше, че възнамерява да сложи край на опитите й да анализира психиката му, като използва любимото си оръжие — да пусне чара си в действие.
За миг тя се поколеба, неуверена как да постъпи. Дали фактът, че го обичаше й даваше право да се опитва да разруши бариерите на лична неприкосновеност, които бе издигнал около себе си? Искаше да го стори, ала здравият разум й нашепваше, че той ги е издигнал доста отдавна и тя няма как да ги унищожи за една нощ.
— Повече никакви разговори, Грейси. — Смъкна пеньоара й, а след това и своя. Очакваше да я отведе в леглото, ала вместо това той я поведе обратно към кабинета, където се отпусна в голямото, дълбоко кресло и я притегли отгоре си. След минути вече й показваше нов начин за любене. Ала сега тя не изпита наслада, както всеки друг път. Помежду им стояха твърде много неизказани неща.