В крайна сметка тя продължи да се среща с него. Докато помежду им нямаше физически контакт, тя си казваше, че това не е предателство, така че нямаше да навреди никому. И тъй като не можеше да признае пред себе си истината, си позволи да се преструва, че е с него против волята си. Докато играеха голф, разговаряха за градините си и пътуваха из щата, за да се срещат с деловите му партньори, тя играеше ролята на неохотна домакиня, като че ли съдбата на Телароса лежеше на раменете й. И той, понеже държеше на нея, я оставяше да се опитва да се заблуждава.
Но случилото се преди малко бе сложило край на това. Само за няколко минути крехкият свят на илюзии, който си бе изградила, се разби на парчета. Господ да й прости, тя искаше да бъде с него. Времето, прекарано с него, беше като ярки, цветни щрихи върху монотонната и скучна картина на ежедневието й. Той я караше да се смее, да се чувства отново млада. Караше я да вярва, че в живота все още има обещания и надежда, запълваше мъчителната й самота. Но позволявайки му да стане толкова важен за нея, тя бе предала брачните си клетви и сега безчестието й бе станало достояние на единствения човек на тази земя, от когото най-много искаше да скрие слабостта си.
Портиерът я пусна в сградата, където живееше Уей, и тя взе малкия асансьор до апартамента му. Затършува в чантата си за ключа, който й бе дал, но преди да го пъхне в ключалката, вратата се отвори.
Върху лицето му бе изписано същото мрачно изражение, което помнеше от ранните им срещи и тя почти очакваше да чуе някое язвително подмятане, ала вместо това той затвори вратата и я притегли в обятията си.
— Добре ли си?
Само за миг Сузи си позволи да отпусне глава върху гърдите му, ала дори тази кратка утеха беше предателство към Хойт.
— Не знаех, че той ще е там — отрони тя, когато се отдръпна. — Беше толкова неочаквано.
— Няма да му позволя да те тормози заради това.
— Той е мой син. Не можеш да му попречиш.
Уей пристъпи до прозореца, подпря длан на стената и се загледа навън.
— Ако можеше да видиш изражението на лицето си, докато стояхме там… — Раменете му се отпуснаха тежко и той пое дълбоко дъх. — Той не ми повярва, когато му казах, че сме се срещнали случайно. Не бях много убедителен. Съжалявам.
Уей беше горд мъж и тя разбираше какво му е струвало да излъже заради нея.
— Аз също съжалявам.
Мъжът се извърна към нея, а изражението му беше толкова мрачно и безнадеждно, че й се искаше да се разплаче.
— Не мога да живея повече така, Сузи. Не мога да продължавам да се крия. Искам да вървя по тротоара в Телароса с теб и да ме поканиш в дома си. — Изгледа я дълго и изпитателно. — Искам да мога да те докосвам.
Тя се свлече на дивана. Знаеше, че краят наближава, но не искаше да го приеме.
— Съжалявам — повтори.
— Трябва да те оставя да си отидеш — промълви той тихо.
Паниката я сграбчи и отпуснатите покрай тялото й ръце се свиха в юмруци.
— Използваш случилото се преди малко, за да се измъкнеш, нали? Получи си забавлението и сега си готов да се отървеш от мен и да преместиш „Росатех“.
Дори и да беше изненадан от несправедливото й обвинение, не го показа.
— Това няма нищо общо с „Росатех“. Надявах се, че вече си го разбрала.
Тя запрати по него болката и вината си.
— Мъжете като теб имат ли нещо като корпоративна съблекалня, където да си разправят един на друг забавни истории за всички жени, които са съблазнили със заплахите си? Сигурно са ти се присмели, задето си набелязал такава старица като мен, когато би могъл да имаш някоя млада манекенка с пищни гърди.
— Сузи, престани — рече Уей уморено. — Никога не съм искал да те заплашвам.
— Сигурен ли си, че не искаш отново да ме чукаш? — Гласът й се задави от напиращите сълзи. — Или ти бях толкова противна, че само веднъж ти беше предостатъчно?
— Сузи… — Приближи се към нея и тя разбра, че иска да я вземе в прегръдките си, за да я утеши, ала преди да успее да я докосне, тя скочи от дивана и се отдалечи от него.
— Радвам се, че слагаш край — заяви разпалено. — И без това никога не съм го искала. Единственото ми желание е да забравя всичко това и животът ми да стане отново такъв, какъвто беше преди да вляза в кабинета ти.