— А аз пък не искам. Бях дяволски самотен. — Застана пред нея, но не я докосна. — Сузи, от четири години си вдовица. Кажи ми защо не можем да бъдем заедно. Все още ли ме мразиш толкова много?
Гневът й се стопи и тя поклати бавно глава.
— Изобщо не те мразя.
— Никога не съм имал намерение да местя „Росатех“. Знаеш го, нали? Аз съм този, който пусна слуха. Бях като малко дете. Исках да си го върна на града заради начина, по който се отнасяха с майка ми през всички онези години. Тя е била шестнайсетгодишно хлапе, Сузи, и е била брутално изнасилена от трима мъже, но никой не е бил наказан. При все това никога не съм възнамерявал да те въвличам в това и няма да си простя, че го сторих.
Тя извърна лице в мълчалива молба да не казва нито дума повече, ала той не можеше да се спре.
— Онзи следобед, когато дойде в кабинета ми, ми бе достатъчен само един твой поглед, за да се почувствам отново като онова хлапе, идващо от бедните покрайнини на града.
— И ме наказа заради това.
— Нямах намерение да го правя. Никога не съм възнамерявал да те изнудвам, за да спиш с мен — сигурно досега вече си го разбрала — но когато онази нощ влезе в спалнята ми, беше толкова красива, а аз те желаех толкова силно, че не можах да се откажа от теб.
Очите й плувнаха в сълзи.
— Ти ме насили! Вината не беше моя! Ти ме накара да ти се отдам! — Но дори в собствените й уши думите прозвучаха като на малко дете, нежелаещо да поеме отговорност за постъпките си и обвиняващо всички наоколо.
Той я погледна с толкова тъжни и остарели очи, че й се искаше да заплаче с глас. Когато заговори, гласът му бе дрезгав, натежал от болка.
— Права си, Сузи. Аз те насилих. Вината беше моя. Само моя.
Искаше й се да замълчи и да остави нещата така, ала вътрешното й чувство за почтеност се разбунтува.
— Не, не беше. От мен се искаше само да кажа „не“.
— Много дълго си била сама. Ти си страстна жена и аз се възползвах от това.
— Моля те, не лъжи заради мен; аз достатъчно се самозалъгвам. — Пое си дъх на пресекулки. — Ти не си ме насилил. Ако исках, можех да си тръгна по всяко време.
— И защо не го направи?
— Защото… беше толкова хубаво.
Уей я докосна.
— Ти го знаеш, нали, че се влюбих в теб през онази нощ? Или може би се е случило преди трийсет години и аз така и не съм го преодолял.
Тя притисна върховете на пръстите си към устните му.
— Не го казвай. Не е вярно.
— Влюбих се в теб, Сузи, макар да знаех, че никога не бих могъл да си съпернича с Хойт.
— Това няма нищо общо със съперничеството. Той беше моят живот. Оженихме се завинаги. И когато съм с теб, аз го предавам.
— Това е лудост. Ти си вдовица, а в тази страна жените не се убиват върху погребалното ложе на съпрузите си.
— Той беше моят живот — повтори тя, не знаейки как иначе да изрази чувствата си. — Никога няма да има друг.
— Сузи…
Сълзите отново напираха в очите й.
— Съжалявам, Уей. Никога не съм искала да те нараня. Аз… аз много държа на теб.
Той не успя да прикрие горчивината си.
— Очевидно не достатъчно, за да изхвърлиш плевелите от градината си и отново да започнеш да живееш.
Тя видя болката, която му причиняваше и имаше чувството, че пронизва собственото й тяло.
— Ти видя как реагира Боби Том. Исках да умра.
Лицето му се сгърчи, все едно го бе ударила.
— В такъв случай няма какво повече да си кажем, нали? Не желая да те карам да се срамуваш.
— Уей…
— Приготви багажа си. Колата ще те чака долу. — И без да дочака отговора й, той излезе от апартамента.
Тя изтича в стаята за гости, където спеше след онази първа нощ, и нахвърля набързо вещите си в куфара. Докато сълзите се стичаха по страните й, си повтаряше, че кошмарът е свършил. Някой ден щеше да успее да си прости за това, което се бе случило и да продължи с остатъка от живота си. От сега нататък щеше да е в безопасност.
И много самотна.
Разправията избухна като лятна буря: бърза, неочаквана, помитаща всичко по пътя си. Докато двете двойки пътуваха към Телароса, Грейси обмисляше какво трябва да предприеме заради грубото поведение на Боби Том към майка му в ресторанта. Когато Натали и Антон си тръгнаха и двамата най-после останаха сами, тя реши да не казва нищо. Знаеше колко много Боби Том обича Сузи и сега, след като бе имал време да поохлади страстите си, Грейси не се съмняваше, че е готов да се извини на майка си.