Ала не й отне много време, за да разбере, че дълбоко греши. Боби Том влезе в дневната и захвърли шапката си на дивана.
— Утре сутринта се обади на майка ми и й кажи, че няма да отидем на вечеря във вторник.
Грейси го последва, когато той нахлу в кабинета си.
— Тя ще е разочарована. Каза, че ще приготви специални ястия за теб.
— Ще й се наложи да си ги изяде сама. — Изтегна се в удобния, кожен стол зад бюрото. Без да обръща внимание на звънящия телефон, взе купчината с поща, която Грейси бе подредила, давайки й ясен знак, че повече не се нуждае от услугите й.
— Зная, че си разстроен, но не смяташ ли, че би трябвало да проявиш малко повече разбиране по въпроса?
Ноздрите му се издуха от гняв.
— Ти да не би да повярва на онези глупости, които надрънка Сойър, че случайно я е срещнал в ресторанта?
— И какво значение има? И двамата са зрели хора.
— Какво значение има? — Той скочи от стола и заобиколи бюрото, за да се изправи с лице срещу нея. — Двамата се срещат, ето какво!
Телефонният секретар се включи и някакъв мъж на име Чарли започна да оставя съобщение за лодка, която Боби Том смятал да купи от него.
— Не го знаеш със сигурност — изтъкна Грейси. — Вместо да се палиш така, защо просто не поговориш с майка ти за случилото се? Ако двамата се срещат, тя си има причини. Поговори с нея, Боби Том. Напоследък тя изглежда толкова тъжна. Имам чувството, че точно в момента се нуждае от подкрепата ти.
Той насочи показалеца си към нея.
— Веднага престани! Тя никога няма да получи моята подкрепа за това! Никога! Когато е започнала да се среща с Уей Сойър, е предала всички в този град.
Грейси не успя да потисне възмущението си.
— Тя е твоя майка! На първо място ти трябва да си лоялен към нея, не към града!
— Нищо не разбираш. — Боби Том започна да кръстосва по килима. — Не мога да повярвам как се изложих! Дори за миг не повярвах на онези слухове. Никога не съм си представял, че тя ще забие ножа в гърба на всички ни по този начин.
— Престани да говориш така все едно господин Сойър е някакъв сериен убиец. Аз смятам, че е много мил човек. Той не бе длъжен да спира онзи ден, когато бях паркирала отстрани на шосето, освен това много ми хареса как днес се опита да защити майка ти. Знаеше как ще се почувстваш от това, че ги видя заедно, и се постара да я предпази.
— Да не би да го защитаваш? Мъжът, който с лека ръка възнамерява да унищожи този град?
— Може би, ако жителите на Телароса не се отнасяха толкова зле с него, той нямаше да иска да премести фабриката.
— Не знаеш за какво говориш.
— Сигурен ли си, че проблемът е в господин Сойър? Бил си много близък с баща си. Сигурен ли си, че нямаше да се чувстваш по същия начин, без значение с кого се среща майка ти?
— Достатъчно! Не желая да чувам нито дума повече! Просто си затвори устата, чу ли?
Всичко в нея застина.
— Не ми говори по този начин.
Той снижи глас, изрече думите тихо, но категорично.
— Ще ти говоря, както си искам.
Грейси побесня. Беше си обещала, че ще го обича с цялото си сърце, но господството над душата й не беше част от сделката. Обърна му гръб и излезе от кабинета.
Той я последва в дневната.
— И къде си мислиш, че отиваш?
— Отивам да си легна. — Грейси грабна чантата си от масичката за кафе.
— Чудесно. Ще дойда при теб, когато съм готов.
Тя едва не се задави.
— Наистина ли си мислиш, че точно сега искам да спя с теб? — Запъти се към задната врата към апартамента си.
— Не смей да си тръгваш оттук!
— Май ще ти бъде трудно да го разбереш, Боби Том, така че слушай внимателно. — Грейси спря. — Независимо от това, което ти повтарят всички от мига, в който си се родил, ти невинаги си толкова неустоим.
Боби Том стоеше пред прозореца и я гледаше как прекосява двора, макар че, дяволите да го вземат, ако разбираше защо изобщо му пука дали ще стигне благополучно до апартамента си или не. Тази вечер беше прекрачила границата и ако веднага не й дадеше съвсем ясно да разбере, че нито за миг не възнамерява да търпи подобно поведение, никога нямаше да има и миг спокойствие с нея.
Когато Грейси влезе в апартамента, той се извърна от прозореца, кипящ от негодувание. Телефонът започна отново да звъни, но секретарят се включи и гласът на Грейси покани обаждащия се да остави съобщение.
— Боби Том, обажда се Одет Дауни. Имаш ли нещо против да ми направиш една голяма услуга и да се обадиш на Доли Партън, за да я помолиш да дари една от перуките си за благотворителния търг? Знаем, че хората биха наддавали щедро за тази перука и…