Той изскубна телефона от стената и го запрати през кабинета.
Грейси знаеше колко много той обичаше майка си! Тя беше длъжна да разбере какви емоции бушуваха в него този следобед, когато я видя да слиза по онези стълби с Уей Сойър. Грабна една пура от специалната кутия за пури, която стоеше върху бюрото му, отхапа края й и го изплю в пепелника. Все още не разбираше кое го притеснява най-много: фактът, че майка му се среща с Уей Сойър, или че не му бе казала за това. Гърдите му се стегнаха. Как можеше да допусне Сойър близо до себе си, след цялата любов, която бе изпитвала към баща му?
Гневът му отново се насочи към Грейси. През целия си живот е бил спортист и лоялността към съотборниците му беше точно толкова част от същността му, както и името му. От друга страна, тази вечер Грейси бе доказала, че не познава значението на тази дума.
Счупи две кибритени клечки, преди да запали пурата си. Докато всмукваше бързо и гневно, реши, че тъкмо това си е заслужил, задето й бе позволил да се промъкне в живота му. Още от самото начало знаеше колко е властна, но въпреки това продължи да я държи наоколо и не само това, ами я остави да се вмъкне под кожата му като малък проклет кърлеж. Е, той със сигурност нямаше да седи тук през цялата нощ и да страда. Вместо това, щеше да свърши малко полезна работа.
Стисна пурата в ъгълчето на устата си, взе купчина документи и се втренчи в най-горния лист, но със същия успех можеше да се опита да прочете нещо на китайски. Къщата му се струваше студена и тиха без нея. Остави пурата в пепелника и придърпа листата в средата на бюрото. Докато притихналата и празна къща сякаш все повече го задушаваше, Боби Том осъзна колко бе свикнал с присъствието на Грейси. Обичаше да чува тихия й глас от другата стая, докато отговаря на телефонните обаждания или си говори с някой от онези възрастни хора в старческия дом в Ню Грънди. Обичаше, когато понякога влезеше в дневната, да я намери сгушена в едно от онези кресла с финтифлюшките до прозореца да чете книга. Дори му доставяше удоволствие да се промъква зад гърба й, да излива ужасното кафе, която тя правеше, и да си приготвя ново, без тя да разбере.
Избута документите настрани, изправи се и отиде в спалнята, ала щом пристъпи прага, разбра, че беше грешка. Стаята още пазеше уханието й, онзи неуловим аромат, който понякога му напомняше за пролетни цветя, а друг път го караше да си мисли за знойни летни следобеди и зрели праскови. Грейси сякаш беше част от всички тези сезони. Топлите багри на есента сияеха в косата й, чистата светлина на зимното слънце проблясваше в онези интелигентни сиви очи. Трябваше да не спира да си напомня, че тя не е някоя красавица, защото напоследък имаше склонността да го забравя. Беше просто…
Тя беше толкова дяволски сладка.
Зърна парче синя дантела върху килима от страната на леглото, където тя спа миналата нощ, и се наведе да го вземе. Сякаш гореща светкавица прониза слабините му, когато разпозна бикините й. Стисна в юмрук ефирната материя, борейки се с желанието да прекоси двора, да нахлуе в апартамента й, да я съблече гола и да се зарови дълбоко в нея, където всичко му принадлежеше.
Тръпката от просвещаването на девицата вече бе останала в миналото и би трябвало да започне да губи интерес към сексуалната страна на връзката им, но той не спираше да измисля нови неща, които искаше да й покаже, а освен това още не се бе изморил да опитва и добрите стари пози. Обичаше начина, по който тя се вкопчваше в него и онези тихи нежни звуци, които издаваше; обичаше любопитството й и енергията й; това как можеше да я засрами, без дори да се опитва и как, по дяволите, понякога тя го смущаваше с ненаситния интерес, който проявяваше към тялото му.
Не можеше съвсем да го разбере, но имаше нещо в начина, по който се чувстваше, когато беше в нея, който изглеждаше съвсем идеален, не само за члена му, но и за самия него. Помисли си за тълпата жени, с които бе излизал и с които си бе лягал. Нито една не му пасваше като Грейси.
Грейси сякаш беше част от него.
Понякога, след като се бяха любили, тя правеше онова малко смешно нещо. Той я притискаше до гърдите си, почти задрямал и изпълнен с покой и задоволство чак до върховете на пръстите на краката си, а тя рисуваше с пръст едно малко сърчице. Само едно малко сърчице. Точно на мястото, под което биеше неговото.