Беше напълно сигурен, че Грейси го обича. Не беше нещо необичайно. Беше свикнал жените да се влюбват в него и с изключение на няколко запомнящи се случая, се бе научил да бъде честен и да не разбива сърцата им. Това, което оценяваше у Грейси, беше, че тя разбираше, че всъщност не е неговият тип жена и имаше достатъчно здрав разум да го приеме, без да припада и да се тръшка. Грейси можеше да вдигне шум и да се разсърди за неща, които не бяха нейна работа, както стори тази вечер, но никога нямаше да направи сцена за това колко го обича и как очаква и той да й отвърне със същото, защото бе достатъчно здравомислеща, за да знае, че това никога няма да се случи.
Колкото и да беше изчанчено, сега примирението й го нервира. Пъхна пурата отново в ъгъла на устата си, удари юмруци в бедрата си и отиде в кухнята. Ако една жена иска някой мъж, би трябвало да се бори за него, вместо да се отказва примиренчески. По дяволите, ако тя го обичаше, защо не се постарае малко по-усърдно и да не го вбесява толкова много? Покажи ми как да ти доставя удоволствие, това му бе казала. Можеше дяволски много да му достави удоволствие, като му демонстрира малко лоялност и разбиране, като от време на време се съгласява с него, вместо да му противоречи през цялото време, като лежи гола в леглото му точно в този момент, а не завряна някъде там, в апартамента над онзи проклет гараж.
Колкото повече настроението му се вкисваше, толкова повече поводи за недоволство от нея се прибавяха към мисления списък от оплаквания, включително и фактът, че тя се превръщаше в проклета флиртаджийка. Не бе убягнало от вниманието му колко много мъже от снимачния екип си намираха разни извинения, за да се навъртат около нея и ако питаха него, вината беше повече нейна, отколкото тяхна. Не беше нужно да им се усмихва, все едно са неустоима съблазън, или да слуша това, което казват, като че ли всяка дума, излязла от устата им, е древна мъдрост. Подмина факта, че тя по принцип умееше да слуша. Що се отнасяше до Боби Том, една сгодена жена би трябвало да е много по-сдържана, когато е в компанията на други мъже.
Грабна кутията с мляко от рафта в хладилника и отпи голяма глътка. Имайки предвид факта, че тъкмо той беше виновен за „преобразяването й“, предполагаше, че не би трябвало да вини единствено нея заради начина, по който мъжете я зяпаха, когато не ги гледаше, но това не му пречеше да се ядосва. Дори миналата седмица беше принуден да си размени няколко думи с две от момчетата — нищо прекалено очевидно, защото не искаше някой да остане с погрешното впечатление, че проявява ревност — само малко приятелско напомняне, че Грейси е негова годеница, а не някоя евтина сексиграчка, която си мислят, че ще примамят в хотелските си стаи. Нямаха никакъв шанс.
Бутна обратно кутията в хладилника, после се понесе из къщата, потънал в самосъжаление и с пълното убеждение, че са се отнесли неправилно с него. Внезапно се спря. Какво правеше? Та той беше Боби Том Дентън, за бога! Защо й позволяваше да го докарва до това състояние? Той беше този, който държеше всички козове.
Мисълта би трябвало да го успокои, но не се получи. Незнайно как доброто й мнение беше станало важно за него, може би защото тя го познаваше много по-добре от всеки друг, за когото се сещаше в момента. Това осъзнаване го изпълни с чувство на уязвимост, което беше непоносимо. Докато гасеше пурата в китайския пепелник, Боби Том начерта план как точно щеше да се справи с нея. През следващите няколко дни ще бъде вежлив, но хладен. Ще й даде време да си помисли за лошото си държание и да осъзнае на кого принадлежи лоялността й. И след като веднъж разбереше кой е господарят във връзката им, ще благоволи да я приеме обратно.
Мислите му запрепускаха напред. Веднага след Хевънфеста щяха да заминат за Ел Ей, за да довършат заснемането на вътрешните снимки в едно от тамошните студия. Щом се махнеха от този откачен град, тя ще се кротне. Но какво щеше да стане, когато снимките на филма приключат и тя няма повече работа? Имайки предвид начина, по който поддържаше връзка с възрастните хора от Ню Грънди и факта, че бе осиновила цяла нова трупа в „Гористите хълмове“, Боби Том започваше да си мисли, че старческите домове са в кръвта й, също както футболът в неговата. Ами ако решеше да се върне в Ню Грънди?
Мисълта го разтревожи не на шега. Той й вярваше много повече, отколкото на всеки друг асистент, който някога бе работил за него, и нямаше намерение да я остави да си отиде. Просто ще й направи предложение, което не би могла да откаже и тя ще работи за него на пълен работен ден. След като веднъж станеше официално негова служителка, при това с щедра заплата, всички тези глупави спорове за пари помежду им щяха да останат в миналото. Замисли се върху идеята. Нещата щяха малко да се усложнят, когато му писнеше от физическата страна на връзката им. Но все пак беше напълно сигурен, че ще успее да я отстрани от леглото си, без да разруши приятелството им, което бе започнало да означава толкова много за него.