Огледа плана си за недостатъци и не откри такива. В крайна сметка да се справиш с всяка жена, дори такава като Грейси, означаваше най-вече да контролираш ситуацията и той се поздрави със способността си да прави това. И преди да се усети, тя щеше да се озове точно там, където я искаше — сгушена до гърдите му в леглото, да чертае малки сърчица над неговото.
20
— Къде смяташ, че е най-добре да сложим ключодържателите, Грейси?
Грейси тъкмо бе привършила с разопаковането на последния от сувенирите — бели порцеланови пепелници във формата на щата Тексас. Розов Купидон обозначаваше местоположението на Телароса, а червеният надпис отстрани гласеше:
„Хевън, Тексас
Място в сърцето“
Въпросът за ключодържателите бе поставен от Тули Чандлър, председателка на Комитета за родното място на Боби Том и съпруга на най-добрия зъболекар в града. Тули стоеше зад щанда на това, което в момента представляваше малък магазин за сувенири, а някога беше остъклената веранда в къщата на Сузи и Хойт Дентън. Преобразуването на някогашния дом на Боби Том в туристическа атракция още не бе напълно завършено, макар че Хевънфестът беше само след три седмици.
Сузи и Хойт се бяха отървали от оригиналните мебели на къщата още преди години, когато се бяха изнесли, но комитетът бе претърсил мазета и магазини с мебели втора ръка, за да открие подобни, а на няколко пъти дори бе попадал на самите оригинали. По-голямата част от къщата бе декорирана в тъмнозелено и златно, много популярни навремето, но Сузи беше използвала ярки нюанси на ябълковочервено, тогава доста нетрадиционни, които дори и сега придаваха определено очарование на мястото.
Макар че бе поела изцяло отговорността за организиране на пътуването и настаняването на известните спортисти, Грейси пак разполагаше с доста свободно време. След разправията с Боби Том преди близо три седмици, тя прекарваше по-голямата част от вечерите си в „Гористите хълмове“ или работеше тук, като помагаше на Тери Джо и Тули да подготвят родния дом.
Сега гледаше критично ключодържателите. Както върху толкова други вещи в магазина за сувенири, и върху тях се виждаше образът на Боби Том, макар че той не бе давал съгласието си. Флуоресцентният оранжев пластмасов диск го показваше в действие: скочил във въздуха с тяло, извито в елегантна дъга, с протегнати ръце, за да улови топката. Но синьо-белия екип на Далас бе доста нескопосано изрисуван върху този на „Чикаго Старс“, заедно с яркия надпис: „Той трябваше да бъде Каубой“.
— Може би не е зле да ги окачим зад стойката с пощенските картички? — предложи Грейси.
— О, не съм съгласна — поклати глава Тули. — Никой няма да ги види там.
Тъкмо на това се надяваше и Грейси. Искаше й се Боби Том да спре тази незаконна търговия, но нямаше намерения да повдига въпроса, когато и без това помежду им цареше достатъчно напрежение. Говореха си учтиво, а когато наоколо имаше други хора, той обвиваше ръка около талията й, но двамата прекарваха много малко време сами, а всяка нощ се оттегляха в отделните си спални.
Грейси тъкмо отнесе пепелниците до лавиците и започна да ги подрежда, когато Тери Джо дойде откъм дневната с молив, затъкнат зад ухото й и клипборд в ръка.
— Някой откри ли онази липсваща кутия с чашите за кафе?
— Не още — отвърна Тули.
— Сигурно съм ги завряла на някое шантаво място. Кълна се, че откакто Уей Сойър обяви, че няма да затваря „Росатех“, съм толкова разсеяна, че дори не мога да мисля с главата си.
— Лутър го направи почетен председател на фестивала — оповести Тули, сякаш вече не бяха обсъждали този факт поне няколко пъти.
Съобщението на Уей Сойър остави всички в града замаяни от облекчение, а той се бе превърнал от врага на Телароса в неговия герой.
— Нещата за този град най-после започнаха да се подреждат — усмихна се Тери Джо и огледа стъклените витрини покрай прозорците. Точно пред нея се мъдреха подредени магнити за хладилник с надпис: „Налудувах се в Хевън, Тексас!“.
— Спомням си лятото, когато господин Дентън построи тази остъклена веранда. С Боби Том имахме навик да играем тук на дама, а Сузи ни носеше гроздов сок. — Въздъхна. — Възстановяването на тази къща е като пътуване обратно в детството ми. Всеки път щом влезе през вратата, Сузи казва, че се връща с двайсет години назад, но мисля, че й е трудно да идва тук, защото господин Дентън не е наоколо, за да сподели спомените й. Не зная. Напоследък тя не прилича на себе си.